Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Сега Уолдо беше толкова близо, че тя усещаше дъха му, вонящ на вкиснало вино. Запуши си носа и се обърна. Уолдо стисна грубо брадичката й с палеца и показалеца си и я накара да го погледне.
— Кажи кой е този подлец, когото прикриваш, Рейвън, иначе ще те бия, докато не ми кажеш.
— И сестра ми ли биеше, Уолдо? — предизвика го Рейвън. — Ти ли я уби, след като й се насити?
С ярост в проблясващите си очички той отдръпна ръка и я зашлеви. Зашеметяващият удар отпрати Рейвън на пода. Той се наведе, за да я вдигне и да продължи да я удря, но Рейвън, все още напълно съзнавайки какво върши, въпреки замаяната си от удара глава, се изтърколи настрана, за да избегне тежката му ръка.
— Знам с кого си се търкаляла — измуча Уолдо, тръгвайки да я преследва. — С онова копеле, брат ми! Търкаляла си се с него под носа ми! Ще го убия. Веднага след тебе.
Рейвън трескаво затърси оръжие. Страхуваше се, че както е пиян и вбесен, Уолдо като нищо ще изпълни заканата си. Пак се претърколи и внезапно зърна каната, която беше хвърлила по Дрейк и която той бе уловил и оставил на пода. Стисна здраво дръжката, затаи дъх и когато Уолдо се наведе, за да я сграбчи и да я изправи на крака, тя изпусна силна въздишка, докато стоварваше глинената кана върху главата му, разбивайки я на хиляди парчета. Смаяният му поглед срещна решителността в очите й, после той се строполи в безсъзнание върху нея като някаква безкостна маса.
Рейвън изпълзя изпод него, скочи на крака и бавно се отдръпна. Като видя, че Уолдо не помръдва, тя го прескочи и изтича до скрина, където бяха дрехите й. Извади първата рокля, която й попадна, облече се бързо и обу най-здравите си обувки. Тъй като Уолдо още не помръдваше, тя извади една възглавница от калъфката й и натъпка вътрешността й с всички дрехи, които можаха да се поберат вътре. После, въпреки че времето беше топло, наметна на раменете си тъмно, обточено с кожи, наметало и се запъти към вратата.
Минавайки покрай проснатото тяло на Уолдо, тя се зачуди дали не го е убила. Не го харесваше, но не му желаеше смъртта. Това щеше да бъде тежък товар за нея. Събирайки смелост, тя се наведе и сложи ръка на гърдите му. Равномерното туптене на сърцето под дланта й я освободи от всякаква вина. Мрачна и решителна, Рейвън се измъкна през вратата и слезе безшумно по витата стълба.
Спря на най-долното стъпало и се вслуша за момент в сумтенето и хъркането на мъжете, които спяха в преддверието. Факли, закрепени в халки по стените, осветяваха достатъчно пътя на Рейвън и тя се увери, че навсякъде цари спокойствие. Вместо да излезе от главната порта и да рискува да я открият, тя пресече преддверието и излезе през вратата, използвана от прислужниците, когато носеха храна от кухнята.
Нямаше никакво движение във вътрешния двор. Пияните гости и войници се бяха излегнали край стената на кулата и край самата крепостна стена. Рейвън се промъкна покрай хъркащите мъже и тръгна към конюшнята. Въздъхна облекчено, когато видя, че там няма никой, само конете.
Тихо и сръчно Рейвън оседла любимата си кобила и я изведе от конюшнята. Никой не я спря. Пазачът край вратата се бе свил на купчинка на мястото си, отспивайки си след сватбеното пиянство. Тя се качи на коня едва след като излезе през портичката и пресече подвижния мост, който беше останал спуснат, за да могат жонгльорите да се върнат в лагера си извън стените на замъка.
Трезвен и в пълно самообладание, Дрейк се разкъсваше от угризения на съвестта. Беше престъпил рицарската клетва и бе дълбоко разстроен от безчестното си деяние. Беше позволил на жаждата за отмъщение да замъгли здравия му разум. Това, което беше сторил на Рейвън, беше непростимо. Нещо повече, само страхливец би оставил Рейвън сама да се изправи срещу гнева на Уолдо. Не се гордееше с това, което бе направил. Черният рицар бе извършил много скандални деяния в живота си, но никога не беше обезчестил жена.
Студена пот изби по челото му. Какво ще направи Уолдо с Рейвън, когато открие, че не е девствена? Бичувайки се, наричайки се последен глупак, Дрейк бързо смени празничните си дрехи и вдигна от сън оръженосеца си.
— Събуди хората — заповяда рязко Дрейк, когато съненият момък излезе навън. — Искам да са готови за тръгване, когато се върна.