Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Дяволът да те вземе, Дрейк! — прокле го Рейвън. — Добре ти подхожда името, Черния рицар, сърцето ти е също толкова черно, колкото и дрехите.
Дрейк не се защити, само излезе и полека затвори вратата зад себе си.
6
Рейвън стана, олюлявайки се, от леглото, смачка на топка разкъсаната риза, по която личаха следите от нейната девственост, и я напъха под леглото. Докато запалваше свещта в свещника и сипваше вода от една кана в легена, мислите й кръжаха като бесни. Въпреки всичко, което се бе случило, тя бе запазила достатъчно здрав разум, за да се сети да измие от бедрата си всички следи от спермата на Дрейк и от собствената си кръв.
Тялото й още пулсираше от страстта, която Дрейк бе събудил в нея, и макар да искаше да го мрази, не можеше да го направи. Съзнаваше инстинктивно, че Уолдо нямаше да бъде толкова мил с нея, както беше Дрейк. Уолдо щеше да се вреже в нея, да задоволи собствената си страст и да я малтретира, ако се оплаче от грубостта му.
Рейвън се изми и изхвърли през прозореца водата заедно с изцапания парцал. После надяна чиста риза и седна на ръба на леглото да помисли. Уолдо скоро щеше да дойде да консумира брачните обети, ще очаква да намери девственица. Когато не открие у нея девственост, може и да я убие. Чувала бе за такива случаи, когато съпруг убива съпругата си заради липсата на целомъдрие. В ума й се мярна неясната мисъл, че може би той ще е твърде пиян, за да разбере, че не е девствена, после се засмя на собствената си глупост. Разбира се, че ще забележи.
Тази мисъл породи друга. Дали Дрейк е бил прекалено пиян и затова не е помислил за последиците от дръзкото си деяние? Интересуваше ли го, че сега тя ще трябва да понесе гнева на Уолдо? Явно не, след като я беше напуснал, без да се загрижи за това, какво ще стане с нея. Сега трябваше да разчита само на себе си, да реши какво ще е бъдещето й. Но едно нещо й ставаше пределно ясно — не можеше, не искаше да позволи на Уолдо да я докосне. Не и след като Дрейк й бе показал колко приятно може да бъде да се любиш с мъж. Тя трябваше да намери някакъв начин да попречи на Уолдо да упражни правата си.
Мислите на Рейвън се разбягаха като подплашени, когато чу тътрещи се стъпки пред вратата. Обзета от паника, тя скочи на крака точно когато вратата се отвори и вътре се вмъкна Уолдо. Походката му беше несигурна, вървеше към нея, залитайки, а мътният му поглед беше впит в лицето й.
— Защо не си гола? — изрева той. — Сваляй ризата и лягай.
Рейвън остана на място.
— Не.
Уолдо зина от учудване.
— Ти се осмеляваш да ми казваш не? — измуча той. Макар че не можеше да я фокусира с поглед, лицето му беше сравнително в приличен вид въпреки явните признаци на опиване. — Отричаш правото ми да легна с тебе, така ли?
Рейвън вдигна брадичка. Беше премислила всяко възможно развитие на събитията и беше стигнала до крайното решение, броени мигове преди Уолдо да нахлуе в стаята й. Знаеше, че животът й е заложен на карта, но щеше да си струва риска, за да спечели свободата си от Уолдо.
— Не те искам в леглото си, Уолдо ъф Еър.
Изражението му беше почти комично.
— Осмеляваш се да ми противоречиш?
— Да. Осмелявам се на всичко, което ще те държи далеч от мене.
— Кучка! — изсъска той. — Няма да ми отказваш девствеността си. Много дълго чаках за това удоволствие. Ожених се за друга, а исках тебе. Твоят дух, твоят огън, ти си всичко, което някога съм искал, а не безцветната ти сестра.
Рейвън се опря в таблата на леглото, събирайки смелост. Нямаше представа как ще реагира Уолдо, когато му каже, че вече не е девствена, но той ще го разбере до края на тази нощ. Затова тя си пое дълбоко дъх и каза:
— Не можеш да вземеш моята невинност, защото вече не я притежавам. Отдадох я по своя воля на друг мъж.
Рейвън видя с ужас как лицето на Уолдо стана от яростно бяло на тъмночервено. Уплаши се да не би резкият й език да предизвика края й.
— Не! Лъжеш. Не би посмяла да направиш такова нещо.
— Истина е, казвам ти. Повикай акушерка, тя ще докаже, че не съм девствена.
Той напредваше неотстъпно към нея, докато не й остана нищо друго, освен да се опре в леглото. Тя го заобиколи, но той продължаваше да настъпва, а лицето му бе добило плашещ зеленикав оттенък.
Гръмовитият му глас беше достатъчно силен, за да събуди и умрял.
— С кого си ми сложила рога? Ще узная името му, жено. Копелето ще умре още преди да е минал и час.
— Не го познаваш — бранеше се Рейвън.
Независимо от всичко името на Дрейк нямаше да се откъсне от устните й. Като дете тя беше обичала Дрейк. Като жена все още усещаше вълнението на дълго потисканите чувства към него. Преди да пропее петелът, закле се Рейвън, Дрейк ще разбере, че никой не може да се възползва от Рейвън ъф Чърк и да се отърве току-така. Дори и знаменитият Черен рицар, най-смелият от смелите. Независимо дали щеше да му хареса, или не, тя имаше намерение да се изправи срещу Дрейк и да поиска да се извини за всичко, което й е сторил.