Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Мислите й се прекъснаха внезапно, когато Дрейк отново я докосна между краката.
— Ти си влажна и готова за мене, скъпа.
После той пъхна ръце под ханша й и я намести така, че да влезе в нея. Тя го почувства, гладък като кадифе, твърд и горещ, как се притиска към нея. Пое си дъх и зачака болката.
— Успокой се — прошепна й Дрейк. — Нямам намерение да те нараня. Ще боли, но аз ще сторя всичко, за да мине най-леко, знам как да го направя.
После той навлезе в нея, разпъваше я и я изпълваше със своята твърдост. Болеше повече, отколкото беше очаквала, и тя извика. Усещайки тревогата й, той почти излезе от нея, после отново влезе, разкъсвайки девствеността й с един рязък тласък. Рейвън почувства острата раздираща болка и издаде задавен вик. Навлязъл вече дълбоко в нея, Дрейк изведнъж застина на място.
— Няма да се движа, докато не ми кажеш — прошепна той глухо. Вдигна се на лакти и се вгледа надолу към нея. — Знам, че сигурно се чувстваш странно така, да бъдеш изцяло изпълнена от мъж.
Тя се изви и внезапно Дрейк съвсем изтрезня. Болезненият вик, който Рейвън беше издала, го бе отрезвил. Но за нещастие беше прекалено късно да поправи онова, което вече бе сторено. По дяволите! Трябва да е бил луд да стигне дотук. Колкото и да мразеше Уолдо, никога не би помислил да направи нещо толкова безчестно, ако не беше пиян.
— Толкова си голям — прошепна Рейвън, докато се опитваше да се движи под него. — Сега не боли толкова много.
Мислите на Дрейк се върнаха към невинната жена под него. Беше откраднал девствеността й и сега й дължеше нещо в замяна. Тъй като не можеше да й върне разкъсаната ципа, се чувстваше задължен да й достави наслада.
Той започна да се движи в нея бавно, съзнателно, пронизваше я дълбоко, отново и отново, създаваше ритъм, към който Рейвън бързо привикна. Тя се надигна, пресрещайки тласъците му, приканваше го да се движи по-дълбоко, по-силно, по-бързо. Беше близо до изблика, навлизаше дълбоко в нея, а тя вплиташе пръсти в косата му, обгръщаше главата му и му предлагаше устните си.
Кръвта й кипваше и се сгъстяваше, докато той целуваше устните, шията и гърдите й. Тя се извиваше несъзнателно под него, отдаваше му се, докато той смучеше и ближеше зърната й. Чу го да стене и този звук отекна в нея със собствено ехо. Тя посегна да хване нещо над себе си, без да знае какво е то.
— Почти си готова — прошепна дрезгаво Дрейк. — Няма да те оставя, скъпа. Ела. Ела с мене.
Рейвън тъкмо щеше да го запита къде ще я отведе, когато нещо в нея се разкъса. Внезапно я задави вълна от наслада, завъртя я вихрушка от усещания. Тя инстинктивно обви крака около него и го привлече още по-дълбоко в себе си, всеки мощен тласък изпращаше една след друга вълни от неизразимо удоволствие, което се разливаше из нея. Приливите на екстаза още я люлееха, когато той отметна глава назад, стисна клепачи, издаде нисък стон с оголени зъби. Тя почувства горещата вълна, която обля утробата й, и остави насладата да я отнесе в безпаметство.
Миг по-късно тя отвори очи и видя Дрейк опрян на лакти как я гледа със странно изражение на лицето. Размърда се и се опита да го отмести от себе си. Чу го да въздиша, докато излизаше от нея и се отдръпваше.
— Не трябваше да правя това — каза той.
Рейвън го погледна, изплашена от внезапния му проблясък на съзнание.
— Бях пиян — отрони той извинително. — В своя защита мога само да кажа, че Уолдо ме предизвика. — Той й се усмихна. — Не твърдя, че не ми е било приятно да се любя с тебе, Рейвън ъф Чърк.
Рейвън поиска да го удари и щеше да го направи, ако на вратата на стаята й не се бе чуло настоятелно чукане, което я стресна.
— Дрейк, време е да тръгваш. Уолдо се размърда.
— Това е сър Джон — обясни Дрейк, ставайки от леглото, и взе да навлича набързо дрехите, които беше хвърлил малко преди това.
— Спокойно, Джон, идвам — извика той към вратата.
— Побързай — настоя приятелят му. — Ще те чакам в конюшнята.
Дрейк се обърна да погледне Рейвън за последен път и почувства дълбоко в себе си необясним трепет. Тя лежеше по гръб сред изпомачканите чаршафи на брачното си легло — сладострастно същество с подути устни и плуващи в страст очи. Изглеждаше така, сякаш се е любила добре и е напълно задоволена. Но изглеждаше и ядосана.
— Върви! — каза тя сърдито. — Уолдо ще те убие, ако те намери в стаята ми.
— Това ще те трогне ли? — запита Дрейк.
— Не! Мразя те, Дрейк ъф Уиндхърст. Почти колкото мразя и Уолдо. Ти отне невинността ми заради някаква дълбока омраза към брат си.
— Не съм взел нищо от тебе, милейди. Колкото и да отричаш, Рейвън ъф Чърк, ти ме искаше. Отдаде се доброволно. Аз измамих Уолдо, а не тебе.