Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Осеакс пак не отговори, само се усмихваше загадъчно и седна до него. След доста време мъжът успя да различи формата и цветовете на летящите чудовища. Не бяха птици, а същества с дълги змиеподобни тела и с по десет крайника като на влечуго, завършващи с перки, които размахваха като крила. Телата бяха яркосини, а краката и перките — жълти. Летяха, без да бързат, някак злокобно, право към тях. Маскул забеляза на главата на всяко дълъг тънък шип.
— Шроуки — обясни най-после Осеакс. — Ако те интересува какво възнамеряват да правят, мога да ти обясня. Ще се нахранят с нас. Първо шиповете им ще ни разкъсат, после устата им, които всъщност са смукала, ще ни изцедят кръвта — до последната капчица. Животни без зъби са и не ядат самото месо.
— Щом демонстрираш такова възхитително самообладание, предполагам, че няма кой знае каква опасност — сухо отбеляза Маскул.
Въпреки това той инстинктивно се опита да се изправи, но не успя. Непозната досега парализа го бе приковала към земята.
— Да станеш ли се опитваш? — невъзмутимо попита Осеакс.
— Ами да, обаче с волята си тия проклети гущери явно са ме заковали на скалата. Мога ли да те попитам какво си си наумила, та ги събуди?
— Уверявам те, че опасността е съвсем реална, Маскул. Вместо да мрънкаш и да задаваш въпроси, по-добре направи нещо посредством твоята воля.
— За съжаление аз като че ли съм изгубил волята си.
Осеакс избухна в истеричен смях, както преди дълбок и пленителен.
— Явно не ставаш много-много за героичен закрилник, Маскул — рече тя. — Май аз ще трябва да изпълня ролята на мъжа, а ти — на жената. Очаквах повече от едрото ти тяло. Мъжът ми щеше като на шега да изпрати гадните същества да потанцуват надлъж и нашир из небето, за да се позабавлява, преди да ги унищожи. Гледай ме сега… Ще убия двете, с третата ще яздим до дома. Коя да оставим?
Шроуките продължаваха бавно и тежко да летят към тях. Телата им се оказаха гигантски и Маскул изпита същото отвращение, каквото вдъхват насекомите. Отново по инстинкт той осъзна, че след като чудовищата ловуват с волята си, не им е необходимо да се движат особено пъргаво.
— Избери която искаш — кратко рече той. — Всички са ми еднакво неприятни.
— Ще избера водачът, вероятно най-силното животно. Гледай сега!
Младата жена се изправи. Нейният сорб ненадейно блесна. Нещо прещрака в мозъка на Маскул. Крайниците му отново бяха свободни. Две от животните се залюляха и с глава напред се забиха в земята, където се строполиха неподвижни. Водачът им продължаваше да приближава към тях, но полетът му се беше променил — вече не беше заплашителен, а покорен, като че ли бе опитомен.
Осеакс го заведе чрез волята си до сушата срещу острова-скала. Огромното туловище се просна и зачака благоволението й. Младата жена и Маскул веднага пресякоха реката.
Маскул видя шроука отблизо. Беше около девет метра дълъг. Ярко обагрената му кожа беше хлъзгава и еластична и лъщеше, дългият му врат беше покрит с черна грива. Лицето с грабливи очи и ужасяващ шип, със смучещата кръв кухина беше страховито и неестествено. На гърба и на опашката имаше истински плавници.
— Седни удобно! — посъветва го Осеакс, докато потупваше хълбока на страшилището. — Аз ще управлявам и затова ще седна отпред.
Тя издърпа полите си, качи се и възседна гърба на животното точно зад гривата, за която се улови. Зад нея до перката имаше място точно за един човек. С двете нормални ръце Маскул се закрепи за хълбоците на животното, а с третата новополучена ръка се залови за Осеакс. За по-голяма сигурност трябваше да обхване талията й.
Направи го и осъзна, че се е хванал в капана й, и че цялото пътуване е било подготвено с едно-единствено намерение — да възбуди желанието му.
Оказа се, че третата ръка има особена функция, за която досега не се беше досетил. Беше развит магн. Само че предаваната по него любов не беше нито чиста, нито благородна, а беше гореща, страстна и мъчителна. Маскул стисна зъби и запази мълчание. Осеакс не беше натъкмила пътуването им просто така и вече не можеше да се преструва, че не я е грижа за чувствата му. Красивата жена се обърна назад и го дари с тържествуваща усмивка.
— Пътуването ще е дълго, затова се дръж здраво! — Гласът й галеше ухото като звук от флейта, но прозвуча зловещо.
Маскул се усмихна насила и нищо не отговори. Не се осмели и да отмести ръката си.
Шроукът се вдигна с мъка на крака, тръгна с подскоци напред и бавно и тромаво се издигна нагоре. Пътниците полетяха във въздуха към шарените скали. От олюляването и клатушкането им прилоша; допирът до лигавата кожа на чудовището беше отвратителен. За Маскул, седнал със затворени очи и здраво уловен о Осеакс, всичко това беше останало на втори план. Беше завладян от съзнанието, че държи в ръцете си една великолепна жена и нейната плът отвръща на докосването му като нежна арфа.