Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Осеакс слезе на брега на реката и изгледа мъжа от глава до пети.
— Сега вече приличаш повече на мъж — отбеляза тя с приятния си провлачен глас.
— Както виждаш, опитът сполучи — весело усмихнат, се похвали Маскул.
Осеакс продължаваше да го оглежда.
— Някоя жена ли ти е дала тази нелепа дреха? — попита тя.
— Жена — усмивката му поувехна. — Само че не виждам нищо нелепо в подаръка, нито в даването му.
— Май аз ще изглеждам по-добре в подобни дипли.
Докато бавно нижеше по своему думите, жената започна да сваля надолу кожата, която прилепваше плътно по тялото й, и го подкани да разменят облеклото си. Маскул се подчини доста срамежливо, макар че наистина новите дрехи бяха много по-подходящи за пола му. Кожата се оказа по-удобна от роклята. А в гънките на одеждата му Осеакс изглеждаше още по-опасно женствена.
— Не бих желала да получаваш подаръци от други жени — рече бавно тя.
— Защо пък не? Какъв съм ти, че да ми заповядваш? — възмути се Маскул.
— Мислих за теб през цялата нощ. — Гласът на Осеакс беше провлачен и пренебрежителен, и въпреки това звучеше като виола. Тя седна на дънера на едно паднало дърво и зарея поглед в далечината.
— И какво измисли? — подкани я Маскул.
Тя не отвърна. Вместо това започна да чопли кората на дънера.
— Снощи се държа високомерно с мен — рече Маскул.
— Снощи не е днес — възрази тя. — Като се отправиш на път, никога ли не забелязваш другите хора?
Ред беше на Маскул да запази мълчание.
— Ако все пак имаш инстинкти на мъж, както предполагам — продължи жената, — не можеш вечно да ми се съпротивяваш.
— Пълен абсурд! — възмути се Маскул. — Благодари се, че си красива жена и не мога да се държа дивашки с теб.
Осеакс въздъхна и се изправи на крака.
— Няма значение. Аз умея да чакам.
— Както разбирам, ти възнамеряваш да пътуваш в моя компания — рече Маскул. — Не възразявам — всъщност, дори много се радвам — но само при условие, че не ми държиш такъв език.
— Харесваш ли ме?
— Защо не, след като си толкова красива? Без обаче това да е определящо за чувствата ми — отсече той и додаде: — Хайде стига сме играли на криеница, Осеакс. Ще намериш един куп мъже, които да те обожават и обичат.
— Глупчо, любовта не избира. Какво си мислиш, че трябва да ходя на лов за мъже? Не ме ли чака Кримтифон и сега?
— Е, добре. Извинявай, че засегнах чувствата ти. Само се откажи да ме прелъстяваш — щом става въпрос за красива жена, изкушението е много силно. Аз обаче не съм си господар.
— Нали не ти предлагам нищо лошо? Защо ме унижаваш с думите си?
— Повтарям, не съм господар на себе си — натърти Маскул и скръсти ръце на гърба си.
— Кой е господарят ти? — попита жената.
— Вчера срещнах Суртур и оттогава му служа.
— Говори ли с него?
— Да.
— Какво каза той?
— Не мога да повторя думите му — и не искам. Каквото и да ми е казал, красотата му причинява по-силна мъка от твоята, Осеакс, и затова сега ми се удава да те гледам хладнокръвно.
— Да не би Суртур да ти е забранил да бъдещ мъж? — възкликна Осеакс.
— Да не би любовта да е само за мъже? — отвърна Маскул и свъси вежди. — Мислех си, че е по-често срещано явление сред жените.
— Полът няма значение. Не може вечно да си оставаш хлапак… И не злоупотребявай с търпението ми!
— Хайде да сменим темата — настоя Маскул, — пък и да тръгваме за…
Изведнъж Осеакс избухна в плътен, пленителен, омайващ смях, от който Маскул почувства възбуда и желание да сграбчи тялото й в ръцете си.
— Ех, Маскул, Маскул, голям глупак си! — смееше се жената.
— Защо да съм глупак? — попита той и лицето му се навъси, но не поради обидата в думите, а защото бе подразнен от собствената си слабост.
— Не е ли целият свят дело на безброй влюбени двойки? А ти си въобразяваш, че стоиш по-високо от любовта. Опитваш се да избягаш от природата, но в коя дупка ще се скриеш от нея? — нападаше го жената.
— Освен красота, сега показваш и второ качество — упоритост — рече Маскул.
— Първо ме опознай добре и както се каниш да ме отблъснеш, помисли дали не нарушаваш закона на природата… И още — преди да тръгнем, няма да е зле да се нахраним.