Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Казвам се Маскул — продължи той — и съм чужденец… от друга планета.
— Досетих се, като видях смешния ти вид — рече Осеакс.
— Май ще е по-добре веднага да решим — да станем ли приятели или не?
Осеакс се прозя и се поразкърши, без да се изправя.
— Защо да ставаме приятели? Ако те считах за мъж, може би щях да те взема за любовник.
— Потърси си друг — сряза я Маскул.
— Така ще е, Маскул. А сега си тръгвай и ме остави на мира!
Тя отново полегна, но не затвори веднага очи.
— Какво правиш тук? — не се стърпя да я попита Маскул.
— О, ние от Ифдон нерядко идваме да спим край реката, защото там често се случва да не осъмнем — додаде тя.
— Аз съм чужденец — започна Маскул. — Вежливостта не изисква ли да ме предупредиш за дебнещите опасности, щом като местността е толкова страшна?
— Въобще не ме интересува какво може да ти се случи — отвърна Осеакс.
— Ще се връщаш ли утре сутринта в Ифдон? — попита пак Маскул.
— Ако искам — отвърна жената.
— Тогава ще пътуваме заедно дотам.
Тя се надигна на лакът.
— На твое място, вместо да чертая планове за другите, щях да се заема с нещо извънредно наложително.
— Кое, моля?
— Нищо не ме задължава да ти го кажа, но все пак ще ти помогна — натърти Осеакс. — Щях да се опитам да си сменя женските органи с мъжки. Тук е страна на мъже.
— Говори по-ясно.
— Достатъчно ясно го казах. Да опиташ да преминеш Ифдон без сорб, си е чисто самоубийство. А магнът ти не е само безполезен, но дори и опасен.
— Явно знаеш какво говориш, Осеакс. Посъветвай ме още в такъв случай.
Жената небрежно посочи камъка, който блещукаше край тях.
— В него е решението — рече тя. — Ако притиснеш този друд върху органите си, навярно ще предизвикаш начало на изменения в тях, а Природата ще свърши останалото през нощта. Само че нищо не обещавам.
И Осеакс окончателно обърна гръб на Маскул.
Той поразмисли, после отиде при камъка и го взе в ръка. Беше къс с размерите на кокоше яйце и хвърляше тъмночервена светлина, сякаш е нажежен до зачервяване, пръскайки наоколо дъжд от дребни кървавочервени искри.
В края на краищата Маскул реши, че съветът на Осеакс може да се окаже полезен, и притисна друда първо върху магна, после и върху брева си. Както при горенето на рани с лечебна цел, изпитаната болка се оказа добротворна.
9. ОСЕАКС
Започваше вторият ден на Маскул на Торманс. Събуди се, когато Бланчспел беше вече над хоризонта. И веднага усети, че органите му са се преобразили през нощта. Месестият брев се беше превърнал в подобен на око сорб; магнът му пък беше набъбнал и израснал от гърдите му като трета ръка. Новият юмрук веднага му вдъхна по-голяма физическа сигурност, но трябваше да провери какво върши сорбът.
Излегнат на припек под бялото слънце, той започна да отваря и затваря последователно едно подир друго трите очи. Установи, че двете, разположени по-ниско, служат на възприятието, а горното — на волята му. С очите долу просто различаваше безстрастно всичко до най-малките подробности; със сорба обаче установяваше доколко важни са нещата наоколо за нуждите му.
Доста озадачен от порядките в новия свят, Маскул стана и се огледа. Беше прекарал нощта отдалечен от Осеакс и сега се обезпокои дали е останала на мястото си, но преди да я потърси, реши да се изкъпе в реката.
Утринта беше божествена. Топлото бяло слънце започваше да напича, макар горещината му да бе отслабена от силния вятър, разфучал се из дърветата. Куп облаци с причудливи форми се кълбяха в небето. Приличаха на животни и непрекъснато меняха очертанията си. По земята, както и по листата и клоните на дърветата в гората, още личаха следи от обилната роса или от дъжда, паднал през нощта. Тръпчиво-упоителната миризма на природата нахлу в ноздрите му. Болката беше затихнала и настроението му се повиши.
Преди да се изкъпе, Маскул погледна към веригата на Ифдон Марест. Под утринното слънце изглеждаше като картина. Мъжът предположи, че е висока към хиляда и петстотин — две хиляди метра. Величествената назъбена линия имаше вид на крепостна стена на вълшебен град. Скалите насреща бяха обагрени в ярки цветове — цинобър, изумруд, жълто, улфир, черно. Докато ги съзерцаваше, Маскул потръпна и сърцето му заби бавно и тежко — обляха го неописуеми надежди, копнежи, чувства. Разтърси го нещо по-силно от удоволствието да открие и покори тоя нов свят, нещо различно…
Маскул се изкъпа, напи се и докато се обличаше, Осеакс лениво се приближи.
Тогава Маскул видя цвета на кожата й — ослепителна и нежна смесица от кармин, бяло и джал. Резултатът беше поразителен и неземен. С тези цветове жената беше истински жител на друга планета. Във фигурата й също имаше нещо любопитно. Извивките на тялото й бяха женствени, костите — специфично женски, но по някакъв начин в тях се криеше мъжка дързост и воля. Властният поглед на окото на челото й изразяваше същия контраст, макар на по-прост език. В него се четеше егоистичната й деспотична самоувереност, но се усещаше и женският пол и мекота.