Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Съвсем правилно — отбеляза то. — Утре корените ще стигнат земята и след няколко дни трябва да се прихванат. Тогава ще започна да преобразувам ръцете му в клони, а пръстите — в листа. Ще е нужно време да направя от главата му корона, но се надявам — дори мога да се закълна, — че след месец двамата с теб, Осеакс, ще берем и ще си хапваме плодове от това ново и забележително дърво. Обичам природонаучните експерименти — заключи то и се протегна за още сливи. — Обземат цялото ми съзнание.
— Сигурно се шегуваш — промълви Маскул и отстъпи крачка назад.
Младежът го изгледа невъзмутимо. Не му отговори, ала Маскул изпита чувството, че някаква желязна ръка го хвана за гърлото и го оттласна назад.
— Работата за сутринта свърши, Сатур. Ела пак след блодсомбър. От тази вечер насетне, предполагам, ще останеш тук за постоянно, така че започни да разчистваш място за корените си. И не забравяй — колкото и да ти изглеждат свежи и очарователни, в бъдеще растенията ще бъдат смъртоносните ти съперници и врагове. Сега можеш да си вървиш.
Мъжът мъчително закуцука през провлака и се скри от погледа им. Осеакс се прозя.
Маскул се опита да пристъпи напред, което му се стори трудно, сякаш трябваше да избутва стена с всяко свое движение, и извика:
— На шега ли говореше или си дявол?
— Аз съм Кримтифон. Никога не се шегувам. Ще ти наложа ново наказание заради епитета, който ми прикачи.
Дуелът на волите им започна без предврителни церемонии. Осеакс се изправи, протегна прекрасните си крака и усмихвайки се, се приготви да гледа битката между стария и новия си любовник. Кримтифон също се усмихваше, дори посегна с ръка към сливите, но не си взе. Самообладанието на Маскул не издържа и той се хвърли към младока, задъхан от гняв — брадата му трепереше, лицето му поруменя. Кримтифон си даде сметка с кого си има работа, спря да се усмихва и като се смъкна от ложето, хвърли страховит и злобен поглед през своя сорб. Маскул се олюля, но събра цялата унищожителна ярост на волята си и продължи тежко да се приближава. Момчето изпищя, избяга зад ложето и се опита да се измъкне… Съпротивата му изведнъж се пречупи. Маскул залитна напред, но се съвзе, наведе се през мъхестото легло, за да докопа противника си, и го притисна с цялото си туловище. Сграбчи го за гърлото и изви шията му назад, докато не скърши костите му. Кримтифон умря мигновено.
Тялото остана да лежи под дървото с изметната настрани глава. Маскул го разгледа внимателно и на лицето му се изписа изумление. След смъртта физиономията на Кримтифон се промени удивително. Собствените му черти изчезнаха напълно и откриха отдолу вулгарна ухилена маска, която не изразяваше нищо.
Не беше нужно да рови дълго в паметта си, за да си спомни къде беше виждал подобно изражение. Беше същото като онова върху лицето на призрака от сеанса, след като Краг го уби.
10. ТИДОМИН
Осеакс приседна небрежно върху мъхестото ложе и задъвка слива.
— Е, както виждаш, наложи се да го убиеш, Маскул — присмехулно отбеляза тя.
Той се отдръпна от трупа и я погледна. Още беше зачервен и дишаше тежко.
— Няма нищо смешно — сряза я. — Особено ти трябва да си мълчиш!
— Защо?
— Все пак ти беше съпруг.
— Значи трябва да изглеждам тъжна, а въобще не ми е тъжно.
— Не се преструвай, жено!
Осеакс се усмихна.
— Като те слуша човек, ще си помисли, че ме обвиняваш в престъпление.
Маскул изпръхтя, възмутен от думите й.
— Живееш в мръсотия — първо с това гадно чудовище, а после…
— А, сега вече те разбрах — напълно безстрастно отвърна тя.
— Радвам се.
— Маскул — продължи тя след кратка пауза, — кой ти е дал право да съдиш поведението ми? Не съм ли си сама господарка?
Той я изгледа отвратен и не отговори. Последва ново продължително мълчание.
— Никога не съм го обичала — изрече най-накрая Осеакс, без да вдигне очи от земята.
— Толкова по-зле.
— Какво означава това, какво искаш?
— От тебе — нищо — и слава Богу!
Тя се изсмя студено и рече:
— Дошъл си чак дотук с чуждоземските си предразсъдъци и очакваш всички да започнем да ги почитаме.
— Какви предразсъдъци?
— Само защото заниманията на Кримтифон ти изглеждат странни, ти го уби и май се каниш да се нахвърлиш и върху мен.
— Занимания! Такава сатанинска жестокост!
— О, ти си бил сантиментален! — презрително отбеляза Осеакс. — Защо трябва да се вдига толкова шум за един нищо и никакъв човек? Животът си е живот навсякъде по света. Дадена форма е толкова добра, колкото и друга. Просто щеше да стане на дърво като милион други дървета. Ако дърветата могат да издържат на подобен живот, защото той да не може?