Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Той пръв наруши дългото мълчание.
— Тия планини имат необикновени форми — отбеляза той. — Линиите им са или прави, или перпендикулярни — никакъв наклон или извивка.
Осеакс се извърна назад и го погледна в очите.
— Това е типично за Ифдон. И природата ни е такава — сякаш ни удря с чук. В нея няма нито милост, нито търпение.
— Слушам те, обаче не схващам смисъла на думите ти — рече Маскул.
— Из целия Марест ще се натъкнеш на земя, която или пропада, или се издига нагоре. Дърветата растат по-бързо. Жените и мъжете тук не мислят два пъти, преди да действат. Ифдон може да се нарече страна на бързите решения.
Разказът на Осеакс впечатли Маскул.
— Нова, дива и първобитна земя — промълви той.
— Какъв е светът, от който идваш? — попита жената.
— О, един стар, грохнал свят, в който на природата са й нужни стотици години, за да премести парче твърда земя. Хората и животните обикалят из нея на стада. Загубили навика да се променят.
— Има ли жени там? — попита Осеакс.
— Както при вас, при това не са много по-различни.
— Те любят ли?
Маскул се разсмя.
— Толкова силно, че любовта е променила дрехите, речта и мислите на пола им — рече Маскул.
— Вероятно са по-красиви от мен?
— Не, не мисля — успокои я Маскул.
Двамата замълчаха и продължиха да вървят с несигурни стъпки по речното дъно.
— По каква работа отиваш в Ифдон? — внезапно попита Осеакс. Маскул се поколеба как да отговори.
— Представи си, че човек може да се стреми към толкова голяма цел, че сам да не я вижда.
Тя му отправи дълъг замислен поглед и попита:
— Каква цел?
— Морална цел.
— Да не искаш да поправиш света? — учуди се тя.
— Нищо не искам — чакам.
— Недей да чакаш дълго, защото времето не чака, особено в Ифдон.
— Нещо ще се случи — рече Маскул.
Осеакс му се усмихна почти незабележимо.
— Не си тръгнал, значи, с определена цел за Марест?
— Не, и ако ми позволиш, ще дойда с теб в дома ти.
— Странен мъж си! — възкликна Осеакс и се изсмя късо и възбуждащо. — Аз ти го предлагам през цялото време! Разбира се, че ще дойдеш у дома. Колкото до Кримтифон…
— Спомена името му и преди. Кой е той?
— А! Любовник или съпруг, както щеш го наричай.
— Няма да стане тогава — рече Маскул.
— Че какво има? Просто ще трябва да се отървем от него.
— Определено не те разбирам — избъбри объркано Маскул. — Да не си въобразяваш, че ще стъпя в сговор с тебе?
— Няма да правиш нищо против волята си! Обеща ми да дойдеш с мен.
— Я кажи как се отървавате от съпрузите си в Ифдон?
— Ти или аз трябва да го убием.
Маскул се взира в нея цяла вечност.
— Е, сега от безразсъдството минахме директно към безумието — измърмори той.
— Съвсем не — възропта Осеакс. — Просто това е тъжната истина. Щом видиш Кримтифон, ще разбереш сам.
— Знам, че съм на непозната планета — започна бавно Маскул, — където могат да се случат всякакви нечувани неща, където законите на морала могат да са други. Само че доколкото ми е известно, убийството навсякъде си е убийство и не желая да имам нищо общо с жена, която иска да ме използва за да се отърве от съпруга си.
— Смяташ ме за безнравствена, нали? — отчетливо произнесе Осеакс.
— Или за луда.
— Тогава ще е по-добре да ме напуснеш, Маскул, само че…
— Само че какво? — настоя той.
— Искаш да си последователен, нали? Тогава избягай и от другите луди, както и от всички безнравствени. Така ще ти бъде по-лесно да промениш тези, които останат.
Маскул се намръщи, но не отговори.
— Е? — попита Осеакс полуусмихната.
— Ще дойда с теб и ще се срещна с Кримтифон — трябва поне да го предупредя.
Дали думите му й припомниха нещо или поради друга причина, но Осеакс го обля с женствения си смях. Разговорът секна.
На разстояние около три километра от изникналите пред тях възвишения реката рязко завиваше под ъгъл надясно и не можеха да продължат по нея. Изпълнен със съмнения, Маскул огледа височината.
— Тежко изкачване за такава гореща сутрин — промърмори той.
— Да починем малко — предложи тя, посочвайки гладкия остров от черна скала, който стърчеше в средата на реката.
Двамата отидоха до сушата и Маскул седна на нея. Осеакс остана грациозно изправена, обърна лице към скалите насреща и нададе пронизителен вик.
— Какво беше това — подскочи Маскул. Жената не му отговори. След малко повтори крясъка. Този път Маскул видя как от върха на една урва се откъсна огромна птица и бавно се понесе към тях. Последваха я още две. Полетът им беше невероятно бавен и тромав.
— Какви са тези птици? — попита Маскул.