Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Душице моя, признавам, че това не е петзвездно заведение, но въпреки това не позволяваме на разни боси и космати твари да влизат, колкото и симпатични да са те.
Момчето нито е босо, нито космато. След кратко объркване то осъзнава, че жената говори за кучето. Грешка. Нахълта в ресторанта заедно с кучето и привлече вниманието към себе си, а точно сега не може да си го позволи.
— Извинете, госпожо — отвръща.
Връща се към външната врата, следван от разочарованото куче. Всички погледи са обърнати към тях. Усмихнатата сервитьорка. Касиерката от касата го гледа зад очила с половин стъкла. Един клиент си плаща сметката.
Никой от тези хора не му изглежда подозрителен и никой не прилича на неговите неуморни преследвачи. За щастие тази грешка няма да му струва живота.
Отново е навън. Казва на кучето да седне. Животното се подчинява и сяда до вратата на закусвалнята. Момчето се навежда над него, почесва го зад ухото, погалва го и добавя:
— Ти чакай тук, сега ще се върна. С храна.
До тях се появява някакъв мъж — висок, с лъскава черна брада. Носи зелена шапка. Не е клиентът, който плащаше на касата, а друг, който влиза в ресторанта.
— Чудесен опашатко си имаш — казва той. Кучето сякаш го разбира и радостно маха с опашка. — Как се казва?
— Кътис Хамънд — отвръща след известно колебание момчето, използвайки името на връстника си, с чиито дрехи е облечено. Пита се обаче дали е постъпило правилно.
Къртис Хамънд и родителите ум бяха убити преди по-малко от двадесет и четири часа. Ако властите в Колорадо са разбрали, че пожарът в къщата е бил умишлен и ако аутопсията е показала, че трите жертви са били нападнати жестоко и може би измъчвани, били са убити, преди да започне пожарът, тогава имената на убитите със сигурност са били съобщени по новините по телевизията или радиото.
Брадатият шофьор (който може да е наистина шофьор, но може и да е пратеникът на смъртта) не показва с нищо, че името му е познато.
— Къртис Хамънд. Доста странно име за куче — отвръща той.
— А, да. Моето куче. — Момчето се чувства глупаво, задето не е съобразило в началото. Изобщо не му е хрумвало досега да даде име на четириногия си спътник. Мисли си, че когато се сприятели още повече с животното, не просто ще му даде име, а ще отгатне истинското му. И тъй като в момента не му идва на ум нищо друго, то почесва кучето зад ухото отново и отговаря:
— Казва се Стария Жълтьо.
Озадачен, шофьорът вирва глава.
— Майтапиш ли се, приятелю?
— Не, сър. Че защо ще го правя?
— И какъв е смисълът да наричаш това прекрасно създание Стария Жълтьо, след като по него няма нито един жълт косъм.
Засрамено, момчето се опитва да запази самообладание.
— Е, цветът няма нищо общо. Името ни харесва, защото това тук е най-доброто старо куче, също като Стария Жълтьо от филмите.
— Не точно — шофьорът не е съгласен. — Стария Жълтьо е мъжкар. Тази симпатична черно-бяла госпожица тук сигурно е объркана, че се обръщат към нея с мъжко име с чужд цвят.
Досега момчето не се е замисляло за пола на кучето. „Глупак, глупак, глупак“.
Спомня си съвета на майка си, че за да минеш за друг човек, трябва да изглеждаш и говориш уверено. Увереност преди всичко, защото съмнението и колебанието отслабват маскировката. Не трябва да позволява да бъде надвит от последните наблюдения на мъжа.
— О, ние го смятаме за женско име — обяснява му момчето, все още изнервено, но приятно впечатлено от растящата лекота и увереност, които се усилват още повече, когато поглежда към кучето вместо към събеседника си. — Всяко куче може да бъде кръстено Жълтьо.
— Явно е така. И аз ще взема да си купя женска котка и да я кръстя Роувър.
В движението на този висок и солиден мъж няма нищо злобно, никаква мнителност или подозрение в сините му очи. Прилича на Дядо Коледа.
Въпреки това момчето стои нащрек и му се иска шофьорът да си тръгне, но не може да се сети как да го отпрати.
— Къде са родителите ти, синко? — пита го мъжът.
— С татко съм. Той купува вътре храна за из път. Не пускат кучето да влезе, така че…
Шофьорът поглежда към боксовете на сервиза и тихите коли на паркинга, след което продължава:
— Не е хубаво да се мотаеш тук, синко. На света има всякакви хора, а някои от тях е по-добре да не срещаш по тъмните кътчета на паркинга.
— Да, знам за тях.
Кучето леко се поизправя и наостря уши, сякаш за да покаже, че също е добре информирано за тези типове.
Шофьорът се усмихва и погалва четириногата госпожица по главата.
— Гледам, че вие със Стария Жълтьо тук може да похапнете в безопасност.
— Тя е много добър пазач — уверява го момчето.