Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Само не се отдалечавайте — предупреждава ги. Той подръпва козирката както учтивите каубои по филмите своите сомбреро. Леко докосва шапката, което е знакът на уважение към дамите и другите почетни граждани. Най-накрая влиза в ресторанта.
Момчето го наблюдава през стъклената врата. Управителката го посреща и го придружава до една от масите. За щастие той е настанен с гръб към входа. Без да сваля шапката от главата си, мъжът по всичко личи е очарован от вкусните неща, предлагани в менюто.
— Стой тук, момиче. Ей сега ще се върна — каза момчето на кучето.
Животното тихо изскимтява, сякаш е разбрало думите.
Навън на огромния паркинг, където тъмножълтите конуси от лампите се редуват с тунелите от мрак, няма никакви признаци за присъствието на двамата мълчаливи мъже, на които пет долара на земята не им правят впечатление.
Рано или късно те ще се върна тук, ще претърсят закусвалнята, местността около мотела и навсякъде другаде, където ги отведе подозрението им. Нищо че вече са търсили тук. И ако не са онези двамата, други двама ще го сторят. Или четирима. Или цели кохорти.
По-добре да тръгваме.
Глава 11
Щедро големи парчета от домашно приготвен ябълков пай. Обикновени бели чинии, купени от „Сиърс“. Жълти пластмасови поставки от „Уолмарт“. Излъчващите домашен уют пламъчета на трите свещи, взети заедно с още двайсет и една като тях в „пакет за икономия на електричество“, закупен с намаление от магазина.
Тази скромна сцена от кухненската маса на Дженива беше свеж полъх на реалността, която изчисти мъглата от ирационалност и липса на здрава логика от срещата на Мики със Синсемила. В интерес на истината контрастът между Дженива, която лъскаше до блясък с кърпата и без това вече измитите вилици за десерти, преди да ги постави на масата, и танцуващата странен валс с луната Синсемила беше не прояснение, а по-скоро внезапно потапяне във водите на арктическо море.
Що за свят беше това, щом животът й с леля Джен се беше превърнал в критерий за нормалност?
— Кафе? — попита Дженива.
— Ъ, да.
— Горещо или студено?
— Горещо. Но го смеси — отвърна Мики.
— С какво да го смеся, скъпа?
— С бренди и мляко.
Лейлъни, която не искаше кафе, веднага отговори в качеството си на самоназначил се блюстител за трезвостта на Мишелина Белсонг:
— С мляко.
— С бренди, мляко и мляко — потвърди леля Джен сложната поръчка на Мики и започна да налива кафето.
— Оф, налей ми поне малко ликьор — каза примирено Мики.
Лейлъни обаче отново настоя:
— Мляко.
Обикновено нищо не вбесяваше повече Мики от това някой да й нарежда какво да прави и какво да пие. Но никой досега не й беше казвал, че изборът й за живота не е най-верният и че ще оплеска и оставащите й години, ако не внимава. Никой не й беше казвал с такава прямота, че има проблем с алкохола, проблем с възгледите за света, проблем с мотивацията и проблем с мъжете. Преди време сегашното мърморене на Лейлъни за млякото щеше да предизвика гнева й, и то не заради всичките изредени проблеми, а дори само заради малка част от тях.
През последната година обаче Мики беше прекарала доста часове да се самоанализира. Обстоятелствата й бяха дали достатъчно време и тя не можа да избегне да надникне и в най-мрачните кътчета на душата си. До този момент дълго се беше съпротивлявала срещу подобни проникновения, може би от страх, че дълбоко в себе си ще открие някоя обитавана от духове къща. В тази къща според нея можеше да има всякакви зловещи създания, от обикновени призраци до гоблини и чудовища. Е, добре, ще открие няколко чудовища, какво пък толкова. Но повече я притесняваше друго — че в тази нейна къща на душата доста стаи бяха изоставени, неотоплени и прашни, без мебели. Още от детството й основната й защита срещу жестокостите на живота бяха гневът и упоритостта. Тя се възприемаше като самотен рицар-бранител на замъка, който неуморно бди от кулата и е във война с целия свят. Но постоянното състояние на войнственост и бойна готовност отблъскваше приятелите от нея, както и враговете. И в действителност това й попречи да почувства пълноценно живота, който можеше и да заеме тези празни стаи с приятни спомени, за да балансира лошото, затворено в другите килии.
В стремежа си да запази емоциите си и да оцелее като човешко същество, в последно време доста се стараеше да не вади на показ яда и ината си. Затова сега лесно се примири:
— Само мляко, лельо Джен.
Тази вечер въпросът не беше за Мики Белсонг, за това какво иска тя или дали се самоунищожава или не, дали ще може да върне нормалния си живот и да го извади от пожара, в който сама го беше захвърлила. Тази вечер въпросът беше за Лейлъни Клонк (ако момичето не беше в центъра на вниманието изобщо през целия ден). Мики не си спомняше досега да е била толкова заинтригувана от някой друг, освен от себе си.