Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Така момчето без майка разбира теорията за появата на залежите с петрол. Може да се прочете навсякъде — от учебниците до Интернет. И макар че идеята за хранещите се с дизелово гориво динозаври да му се струва глупава (за пръв път е предложена от Дафи Дък или някой друг анимационен герой), той е развълнуван от спектакъла на тези внушителни машини, струпани по бензиностанциите и издаващи войнствено ръмжене в иначе тихата и спокойна нощна пустиня.
От своето скривалище в експлоръра на долната платформа на автовоза той вижда как целеустремени мъже и жени се въртят около техните механични питомци. Някои от тях представляват разноцветни фигури с ботуши и каубойски шапки, с дънкови якета с бродерии и капси. Много от тях са с тениски с имената на автомобилни продукти, готови закуски, бири и кънтри барове, разположени от Омаха до Санта Фе, от Абилийн до Хюстън, Рино и Денвър.
Шумотевицата не им прави впечатление. Те не са пленени като момчето от романтиката на пътуването и тайнството на екзотичните краища, населени с магистрални номади. Кучето се е свило на седалката до него и дреме.
Със заредени резервоари автовозът потегля и се отдалечава от бензиновите колонки. Но шофьорът не се връща на междущатското шосе, а се насочва към огромния паркинг. Сигурно иска да хапне или да си почине.
Това е най-големият паркинг за камиони, които момчето е виждало. Има мотел, закрити гаражи, закусвалня, магазин и според един от пътните знаци на магистралата, „предлага голямо разнообразие от услуги“, каквото и да значи това. Той никога не е ходил на карнавал, но си представя, че вълнението, което чувства тук, сигурно е подобно на емоциите, които човек изпитва в лунапарк или друг атракцион за развлечения.
После минават покрай позната кола, която стои под конусовидната светлина на една улична лампа. По-малка е от мастодонтите, паркирани един до друг на асфалта. Бял камион с черен брезент отзад. Камионът със седлата от Колорадо.
Преди миг много му се искаше да опознае по-добре това място. Сега желае само едно — да бяга, и то бързо.
Автовозът паркира между два огромни камиона.
Спирачките изсвирват и изсъскват. Ръмжащият двигател спира. Двойките експлоръри се поклащат леко като заспали коне, стреснати от нещо в съня си. Настъпва дълбока тишина, за каквато момчето не си спомня откакто е дошло от високите морави на Колорадо.
Купчината черно-бяла козина на седалката до него отново се превръща в куче и се повдига, за да провери новата обстановка. „Трябва да вървим“ — мислено му казва разтревожено момчето.
До известна степен близостта на преследвачите му няма значение. Вероятността да го хванат в следващите няколко минути щеше да е същата и ако беше на хиляди километри оттук.
Майка му често казваше, че ако човек е умен, хитър и смел, може да се скрие и на открито. Ключът към оцеляването не е нито в географския терен, нито в разстоянието. Само времето има значение. Колкото по-дълго останеш незабелязан на свобода, толкова по-малко вероятно е да те открият някога.
Въпреки това възможността ловците да са точно под носа му го разконцентрира. Близостта им го изнервя, а когато е нервен, е трудно да си умен, хитър и смел. Ще го видят, ще го познаят, независимо дали се намира на открито, или се е скрил в пещера на стотици метри под земята.
Той колебливо отваря вратата на джипа и излиза на платформата на автовоза.
Ослушва се. Самият той обаче не е ловец и не знае за какво да се ослушва. Движението при бензиновите колонки идва някъде отдалеч. Приглушена кънтри музика се лее в нощта и омайва — подобие на неустоимата песен на сирените в открито море.
Платформата на автовоза е по-широка от тази на експлоръра. Прекалено тясна е, за да може кучето да скочи от колата и да се приземи върху нея. Щом успя да скочи от покрива на къщата на Хамънд, значи спокойно ще може да скочи и от автовоза, да преодолее вертикалните подпори между платформите и да скочи право на паркинга. Но дори и да притежава подобни умения животното няма куража да го стори. Кучето надниква навън и оглежда наляво и надясно, изскимтява жално, но после сякаш се усеща, че трябва да пази тишина, и вперва изпълнен с надежда и молба за съвет поглед към господаря си.
Момчето изважда приятеля си от експлоръра, както сам го качи вътре. Успява да запази равновесие и поставя кучето на платформата.
Докато невръстния беглец затваря вратата на джипа, четириногият му спътник отива в задната част на камиона, където има рампа. Щом господарят му идва, той вече го чака зад автовоза.