Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Дали ти е законен втори баща или не, компетентните власти…
— Компетентните власти не са могли да спипат човека, който е убил съпруга на госпожа Ди — прекъсна я Лейлъни. — Трябвало е да проследи Алек Болдуин да Ню Орлийнс и сама да му пръсне мозъка.
— С голямо удоволствие — отбеляза Дженива, която вдигна чашата си с кафе като тост в името на освобождаващата сила на отмъщението.
Отведнъж смехът от сините очи на Лейлъни изчезна, както и ведрата усмивка от лицето й. В гласа й вече нямаше закачлива нотка, когато посрещна с проницателна прямота погледа на Мики и й каза почти шепнешком:
— Когато беше малко красиво момиченце и лошите хора ти отнеха това, което изобщо не искаш да им даваш, компетентните власти къде бяха, Мишелина?
Интуитивното усещане на Лейлъни за ада, който Мики преди много време беше преживяла, беше най-малкото тревожно и странно. Момичето сякаш се беше поставило на нейно място. Сините очи, които я гледаха неумолимо, я потресоха. Лейлъни определено беше разкрила най-ревниво пазените за самата нея грозни тайни, които бяха табу. И макар че не беше очаквала да говори с някого за онези години на изпитания и унижение, макар че до този момент гневно щеше да отрече, че е била жертва на когото и да било, сега не се почувства наранена от това изобличаване. Сякаш го беше очаквала. Не се почувства уязвена и засрамена. Като че вътре в нея измъчващият я възел най-накрая се развърза и тогава тя разбра, че симпатията и съчувствието на момичето не съдържат никаква зла умисъл или намерение да я критикува.
— Къде бяха те тогава? — повтори Лейлъни.
Мики предпочете да замълчи и само поклати глава, което беше първото й признание за болезненото минало, върху което се градеше животът й. Тя бутна чинията с недокоснатия десерт към Лейлъни.
Дженива беше единствената, която се разплака, и избърса носа си с кърпичка. Разбира се, тя може би се беше върнала към някой скъп миг от живота си, който вярваше, че е споделила с Кларк Гейбъл, Джими Стюарт или Уилям Холдън. Но Мики усети, че леля й е напълно в час в момента.
— Трудно е човек да си представи подобно нещо — каза Мики.
— Чувала съм това някъде — отвърна Лейлъни.
— Значи той е убиец, така ли? Излиза, че е така, както и майка ти се оказа такава, каквато я описа.
Момичето си отчупи от пая и отвърна:
— Каква двойка само, а?
— Но единайсет души? Как е могъл да…
— Не се обиждай, Мики, но историята за доктор Смърт и неговите многобройни убийства е ужасна и неприятна и не искам да ви развалям вечерята с нея. Тя и без това вече беше развалена от изпълненията на старата Синсемила. Ако наистина искаш да научиш повече за Престън Клавдий Мадок, дето е един дол дренки с Джак Изкормвача, чети новините. Скоро не се е появявал на челните страници, но цялата странна история е написана там, стига да искаш да я прочетеш. Що се отнася до мен, аз по-скоро бих яла пайове, говорила за пайове, философствала за пайове и бих посветила вечерта само на пайовете.
— Да, сега разбирам защо. Но сигурно си даваш сметка, че ще те пипам още нещо.
— Да, знам. — Момичето се вторачи в чинията си.
Леля Джен плачливо изрече:
— Във филмите никога не става толкова лошо.
А Мики попита Лейлъни:
— Той ли уби брат ти Лукипела?
— Да.
Глава 12
В Ресторанта, който можеше да обслужва най-малко триста души, без кучето момчето се промъкна покрай управителката.
Докато се движи, бързо се оглежда и забелязва само няколко деца, които са дошли с родителите си. Надяваше се да има повече деца, много деца, за да го открият по-трудно лошите, ако влязат тук.
Отбягва масите и се отправя директно към плота, на който са заети по-малко от половината места.
Качва се на една табуретка и гледа как двама от готвачите въртят някакви тигани. Пържат бекон, хамбургери и яйца.
Сякаш вече кучето му е предало част от навиците си, на момчето му потичат лигите и то преглъща тежко.
— Какво мога да направя за теб, момче? — пита го сервитьорката.
Тя е внушителна, колкото висока, толкова и широка. Гърдите й са като големи пухени възглавници, има широки рамене и врат, както и горда брадичка, оприличаваща я на бик. Носи униформена престилка с къси ръкави и големите й ръце са като на културист, макар и да не са много мускулести — меки, огромни и розови. И сякаш за да създаде илюзия за височина и за да балансира сферичното си тяло, тя развява буйна лъскава руса коса. На главата й се мъдри жълта униформена шапчица, която лесно би могла да бъде сбъркана с кацнала пеперуда.