Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Нуждата да пийне бренди беше като естествена ответна реакция на стресовия й сблъсък със Синсемила. През годините алкохолът се беше превърнал в неотменна част от арсенала й. Беше също толкова полезен от отчуждаването й и усамотяването й, колкото гнева и дебелокожието. Дори прекалено полезен.
Дженива си седна и каза:
— Е, Мики, ще имаме ли щастието скоро да излезем на барбекю заедно със съседите?
— Тази жена е или ненормална, или се е напушила с лула като индиански шаман от племето навахо.
Лейлъни набоде парче пай с вилицата си и се намеси:
— Всъщност и едното, и другото. Не е луда. Казах ти — тази вечер е на твърд кокаин и халюциногенни гъби, подправени с чара на откачалка, който е запазена марка на Синсемила.
Мики вече нямаше апетит. Остави пая недокоснат.
— Тя наистина ли е била в лудница?
— Казах ти вчера. Разтърсиха я шестстотин волта…
— Ти каза петдесет или сто хиляди.
— Боже, та аз да не съм била там да измервам електричеството и да гледам скалата на приборите. Нали нямаш нищо против да използвам леки художествени украси.
— Къде са я държали?
— Тогава живеехме в Сан Франциско.
— Кога?
— Преди повече от две години. Бях навършила седем и карах осмата си година.
— При кого живя, докато тя беше в болница?
— При доктор Смърт. По това време вече бяха заедно от четири години и половина. Краставите магарета се надушват. Както и да е. Психиатрите пуснаха деветстотин волта през главата на бедната Синсемила, ако искаш можеш да провериш цифрите, но това изобщо не й помогна. Докато са унищожавали лудостта от мозъка й, сигурно са оставили без електричество половин Калифорния. Страхотен пай, госпожо Ди!
— Благодаря, скъпа. По рецептата на Марта Стюарт е. Не че ми я даде лично. От телевизията я записах.
— За Бога, Лейлъни, майка ти винаги ли е такава? — попита Мики. — Така както я видях преди малко?
— Не, не. Понякога е направо нетърпима.
— Не е смешно, Лейлъни.
— Грешиш, адски е весело.
— Тази жена е истинска напаст.
— Ако трябва да съм искрена — Лейлъни сложи ново парче пай в устата си, докато говореше, — милата ми майчица невинаги е друсана до припадък, както има честта да я видиш. Пази си дрогата за по-особени случаи — рождени дни, годишнини… Когато луната е в седмата фаза, Юпитер е на една линия с Марс, всякакви подобни поводи. Повечето пъти е доволна и като си вземе джойнт или някакви по-леки психотропни таблетки. В някои дни дори е спокойна и с ясно съзнание, но тогава я наляга депресията.
Мики направи забележка:
— Ще престанеш ли да се тъпчеш, докато разговаряш с мен?
— Мога да говоря и като си хапвам пая, дори ида не е възпитано. Не съм се оригвала цяла вечер, а все пак трябва да покажа някакви „добри“ обноски. Няма да си оставя пая. Старата Синсемила не би могла да приготви толкова вкусно нещо дори и от това да зависеше животът й. Не че често е изправена пред дилемата „пая или смъртта“.
— Какви неща приготвя майка ти? — попита я Дженива.
— Веднъж направи пай с червеи. Тогава се беше запалила на вълна естествени храни до такава степен, че разшири обхвата на „естествени“ до залети с шоколад мравки, мариновани охлюви и протеин от размазани хлебарки. Паят от червеи беше капак на всичко. Убедена съм, че рецептата не беше на Марта Стюарт.
Мики изпи набързо кафето си, сякаш спешно й беше необходимо да се разсъни. Ръцете й трепереха. Чашата и чинийката дрънчаха, когато ги остави на масата.
— Лейлъни, не можеш да продължиш да живееш при нея.
— С кого?
— Със старата Синсемила. С кого другиго? Както казват, когато изпратят някого в психиатрията — тя е опасна за самата себе си и за другите.
— За себе си със сигурност е опасна — съгласи се Лейлъни. — Но за другите не толкова.
— Тя беше опасна за мен в двора, с тези викове за вещици и кучки и докато нареждаше, че не съм й господар.
Дженива стана, за да вземе каната от кафе-машината, и наля на Мики.
— Може би това ще те успокои, скъпа.
Лейлъни остави на масата вилицата, след като беше омела парчето пай.
— Старата Синсемила само те изплаши, нищо повече. Тя може да е страшна колкото Франкенщайн, Голямата птица и Дракула, взети заедно, но не е опасна. Или поне докато моят псевдобаща я снабдява редовно с наркотици. Ако изпадне в абстиненция, тя ще е ужас за всички ни.
— На мен Голямата птица не ми изглежда страшна, само ме нервира — обади се Дженива, след като допълни и своята чаша.