Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Ако непознатият се наведе да вземе парите, той може да погледне под камиона…
Не. Дори и мъжът да коленичи, а не само да се наведе, той ще бъде много по-високо от дъното на ремаркето. Няма да може да забележи безформените силуети на момчето и кучето, които треперят в сянката на камиона.
Банкнотата се олюлява около ботуша, полита по-нататък… и се приземява под камиона.
Момчето не вижда в тъмнината къде е хартийката. То е съсредоточило цялото си внимание върху двата чифта каубойски ботуши.
Със сигурност поне единият от двамата мъже ще се опита да намери петте долара.
В повечето приключенски книги, а и в тези за възрастни, авантюрата винаги е свързана с някакво съкровище. Този свят се върти около парите и златото. Един пират с дървен крак беше казал тези думи в някоя от книгите.
Но нито единият, нито другият, изглежда, не проявяват интерес към смачканата банкнота. Те продължават напред и се отдалечават от камиона.
Вероятността никой от двамата да не е забелязал парите е много малка. Щом пет долара не им правят впечатление, те са разкрили истинската си същност. Трескаво търсят нещо много по-важно от съкровище и с нищо не си отклоняват вниманието.
Двамата мъже продължават на запад — по посока на автовоза с джиповете.
Момчето и кучето пропълзяват още по-навътре под камиона, след което излизат от скривалището си и се озовават на мястото, на което забелязаха преди малко ботушите.
Кучето е уловило малкото съкровище, довято от пустинния вятър — в устата си държи петдоларовата банкнота.
„Добро куче“.
Момчето взима банкнотата, сгъва я и я прибира в джоба на джинсите си.
С оскъдните си финансови средства няма да стигнат далеч, а и не могат да чакат само на вятъра да им носи пари. Засега обаче неудобството да извършват нова кражба им е спестено.
Сигурно кучетата не чувстват неудобство и унижение. Момчето никога преди не е имало куче. Знае за характера им само от филмите, книгите и няколкото случайни срещи с тях.
Това четириного създание, вече е изплезило език, защото е безопасно, сякаш е доволно от похвалата. То е едно простодушно животно, което живее по законите на дивата природа.
Но щом са станали братя, ще се променят. За съжаление кучето ще започне да усеща унижението и опасната близост на смъртта като господаря си. А момчето си мисли в момента, че по време на отчаяния си самотен и вероятно дълъг полет към свободата ще трябва да се пази да не добие много от кучешките черти, да стане суров и да действа необмислено и импулсивно.
Песът вдига крак и се изпикава на асфалта.
Момчето си казва, че този навик никога няма да усвои, без значение до каква степен кучето ще го накара да подивее.
По-добре да тръгват.
Двамата мълчаливи мъже, които се насочиха към автовоза, сигурно не са единствените издирвачи в тази тревожна нощ.
Промъквайки се зад камионите и избягвайки откритите площадки на паркинга, той и кучето избират да вървят по непрекия път. Сякаш трябва да преминат през сложен лабиринт, за да стигнат до светещите неонови реклами.
Движението му дава увереност, а увереността е изключително важна за успешната маскировка. Освен това движението създава объркване. Още една от мъдростите на майка му.
Да си сред хора също помага. Тълпата отвлича вниманието на врага — не много, но понякога достатъчно — и дава на беглеца прикритие, зад което той с малко късмет може да мине незабелязано.
До паркинга за камиони е разположен този за леки коли. Тук момчето е по-изложено на показ, отколкото сред мастодонтите с мотори.
Движи се по-бързо и по-смело, вървейки право към „голямото разнообразие на услуги“, които се предоставят в цял комплекс сгради, намиращи се по-навътре от магистралата, от сервиза и бензиностанцията.
Зад стъклените витрини на закусвалнята различни хора, тръгнали на път, се хранят. Те напомнят на момчето колко време е минало, откакто е изяло студения чийзбургер в експлоръра.
Кучето също е гладно и изскимтява.
Оставят горещата нощ и влизат в прохладния ресторант, потапят се в приятните и апетитни миризми, които още повече засилват вълчия им глад. Момчето се хваща, че се усмихва като кучето.
Кучето, а не усмивката, привлича вниманието на униформена жена, застанала при едно гише с табела УПРАВИТЕЛ. Тя е дребна, красива и говори с комичен акцент, но в същото време изглежда внушително като затворнически надзирател, когато застава на пътя му.