Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Кучето е наострило уши, вдигнало е глава и души въздуха около себе си. Пухкавата опашка, която обикновено е вирната, сега е спусната надолу.
Макар че е опитомено, това животно до известна степен си остава ловец и има инстинкт за оцеляване. Щом е застанало нащрек, значи има сериозна причина. Очевидно надушва опасност или поне име нещо подозрително.
В момента на паркинга нито влизат, нито излизат коли. По асфалтовата настилка не се вижда жив човек.
Макар че близо до тях има неколкостотин души, в момента това място изглежда пустинно и необитаемо като лунен кратер.
От запад, от пустинята, довява лек ветрец, топъл, но не горещ. С него идва и слабият аромат на пустинните растения, които виреят там.
На момчето това му напомня за дома, който сигурно няма да види никога вече. В началото го обзема приятна носталгия, но тя бързо преминава в силна тъга по родния край, която неминуемо му напомня ужасната загуба на семейството. Изведнъж започва да се олюлява, сякаш мъката му нанася болезнени физически удари, които го уцелват дълбоко в сърцето.
По-късно. По-късно ще плаче. Сега трябва да оцелее. Почти чува как духът на майка му го призовава да се овладее и да остави тъгата за по-нататък, когато ще бъде в по-голяма безопасност.
Кучето като че върви неохотно. Все едно че опасността дебне от всеки ъгъл. Опашката му се спуска още по-ниско и се увива около дясната задна лапа.
Мотелът и закусвалнята са разположени на изток, встрани от редиците паркирани превозни средства. Очертани са от блясъка на червени неонови реклами. Момчето се отправя натам.
Песът постепенно се превръща в негов брат по съдба и единствен другар. Животното тръгва до момчето в лек тръс.
— Добро куче — прошепва му момчето.
Минават край осем товарни камиона и се намират до задната част на деветия, когато кучето изръмжава тихо и това кара момчето да се спре. Макар че внезапното раздразнение на животното на пръв поглед не е много силно, светлината от най-близката улична лампа е достатъчно, за да се види как е настръхнала козината му.
Кучето се взира в нещо, намиращо се в непрогледната тъмнина под големия камион. Вместо да изръмжи отново, то поглежда към момчето и изскимтява умолително.
Момчето се доверява на инстинкта на брата си по съдба и коленичи. Навежда се и също се взира в плътната тъмнина, но не вижда нищо, освен колелата на камиона от двете страни.
Тогава някакво движение привлича вниманието му. Не е под камиона, а до него, в пространството между местата за паркиране. Чифт каубойски ботуши и сини джинси. Някой ходи покрай ремаркето и се приближава към тях.
Най-вероятно това е обикновен шофьор, който не знае нищо за лова, извършващ се дискретно, но с голям размах из целия Запад, и чиято крайна цел е момчето. Сигурно е вечерял и сега се връща с пълен с кафе термос, готов да поеме по пътя си отново.
Вижда се втори чифт ботуши. Двама мъже, не един. Никой от тях не говори, сома вървят целенасочено.
Сигурно са обикновени шофьори, но може и да не са.
Невръстния беглец се просва на земята и пропълзява под ремаркето на камиона. Кучето се скрива при него. Притискат се един в друг и само погледите им проследяват ботушите. Момчето с изненада установява, че подобни ситуации се срещат предимно в приключенските и екшън филмите, които той много обича.
В интерес на истината сегашното вълнение е по-различно от онова, което изпитва, докато се потапя в авантюристичните истории чрез страниците на книгите. Младите герои — като се започне от „Островът на съкровищата“ и се свърши с „Оливър Туист“ — накрая винаги остават живи, никой не ги изкормва, обезглавява, не откъсва крайниците им, не ги обезобразява. А него това го чака, ако го хванат, и той ясно го съзнава. Вълнението му е съпроводено с изнервеност, каквато Хъкълбери Фин никога не е чувствал. Но така или иначе той е само едно момче и природата го е програмирала да се вълнува от събития, които са предизвикателство за неговия кураж, изобретателност и сила.
Двамата мъже стигат до задната част на ремаркето. Спират се, очевидно оглеждат паркинга. Може би не се сещат къде са оставили камиона си. Продължават да мълчат, сякаш се ослушват за звуци, които само родените ловци могат да уловят и правилно да изтълкуват.
Въпреки че е тичал доста и въпреки топлата нощ кучето не е изплезило език. Само лежи неподвижно до господаря си.
„Добро куче“.
Ветрецът, освен че с пустинните аромати носи носталгия и напомня на момчето за родния дом, измита всичко по асфалта. Довява боклуци, пръст, парчета суха трева към двамата бегълци. Смачкано парче хартия се търкаля свободно по настилката и спира до единия от ботушите. Светлината от лампите на паркинга е достатъчно ярка, за да забележи момчето, че хартийката не е боклук, а петдоларова банкнота.