Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
Той гръмна и както беше предсказал, конят и конникът, който беше зад него, се строполиха на земята.
— Мендоса — каза гасконецът. — Ти си чудесен стрелец. Имаш ли още муниции?
— Само за три изстрела. Негово превъзходителство е много стиснат човек.
— Може би той е допуснал, че ще стреляме именно срещу неговите собствени войници — рече гасконецът, широко ухилен.
Разнесе се внезапен залп и конят на гасконеца беше улучен.
Испанците стреляха почти непрестанно иззад скалата. Тримата приятели оказваха храбра и самоотвержена съпротива, но скоро останаха без муниции. Те тъкмо се чудеха какво да правят, когато испанците предприеха ново нападение. Когато приближиха на по-малко от двадесет метра, въздухът загъмжа от остри изсвирвания.
— Стрели! — извика гасконецът. — Испанци пред нас и индианци отдире ни!
Наистина, след няколко секунди на хребета на хълма се появиха седем-осем индианци.
— Какво да правим, Барейо? — попита за кой ли път Мендоса.
— Трябва да нападнем испанците. В момента те са по-опасни за нас.
Тримата авантюристи се спуснаха напред, изпразниха пистолетите си и извадиха шпагите. Испанците бяха загубили още един от хората си, прободен от стрелите на индианците. Друг, прострелян в гърдите, се гърчеше в страшна агония на земята. Останалите живи войници удариха на бяг.
— Дано не ги видим повече! — рече гасконецът, скрит зад скалата от стрелите на индианците.
— Но индианците са още тук! — отбеляза фламандецът.
— Индианците никак не ме тревожат — рече гасконецът. — Страхувам се от испанците. Имам предчувствието, че те ще се върнат с подкрепление.
— Това няма да представлява приятна гледка — изръмжа Мендоса, като се почеса по тила. — Трябва да предприемем нещо. Мислиш ли, че тази скала е непроходима?
— Не съм я претърсвал подробно — рече гасконецът. — Може да се направи един опит, за проба пари не искат.
— Винаги съм твърдял, че щастието е на страната на авантюристите — извика тържествено гасконецът. — Скоро ще се озовем в тила на господа индианците.
Барейо се наведе и пропълзя под скалата. Останалите двама го последваха. След няколко минути бяха на хребета.
— Ето, там долу е Шагър — каза гасконецът. — Да нападнем ли индианците, или да офейкаме додето не е късно?
— По-добре да нападнем — отвърна Мендоса. — След като забележат нашето бягство, те ще тръгнат да ни преследват. Индианецът се слави с невероятно упорство.
— Добре. Ще се опитаме да ги изненадаме — рече Барейо.
Индианците все още продължаваха да стрелят в долината, когато те се озоваха зад гърба им.
— Чудесна възможност, за да покажем своята ловкост — рече Барейо на Мендоса.
— Какво искаш да кажеш? — попита мендоса.
— Носим ли винаги със себе си навайята1?
— Тогава покажи каквото можеш! Един добър удар с нож отдалече прекрасно ще изненада врага.
Индианците по всяка вероятност смятаха, че белите все още се намираха в своето скривалище. Баскът пропълзя безшумно напред. В ръката си стискаше опасната навайя. Гасконецът и фламандецът го следваха неотлъчно. Зад стеблото на една палма баскът се спря. Чу се тихо свистене, нещо блесна във въздуха.
Камата се заби с такава сила в гърба на единия от индианците, че хлътна до дръжката в него. Индианците веднага разбраха какво се бе случило и скочиха ужасени. Гасконецът изпразни пистолета и извади шпагата. Дивата гора обаче погълна врага му.
Докато тримата авантюристи се чудеха какво да предприемат по-нататък, в долината се разнесоха безразборни гърмежи.
— Испанците! — извика гасконецът. — Ще се наложи да плюем на петите си!
Глава четвърта
НАПАДЕНИЕТО НА ПУЕБЛО ВИЕЙО
— Започвам да мисля, че дяволът храни огромни симпатии към нас — рече гасконецът.
След двадесетина минути тримата приятели бяха в гората на брега на Шагър. Слънцето клонеше на залез. Между дърветата нахлуваше мрак.
— Далече ли е лагерът на корсарите? — запита фламандецът.
— След няколко часа ще бъдем там! — отвърна гасконецът.
Те се опитваха да се движат съвършено безшумно, за да не привлекат вниманието на дивите зверове върху себе си.
Вървяха тъй близо два часа, когато Мендоса внезапно спря.
— Индианците ли? — тихо попита гасконецът, изваждайки шпагата си.
— Досега не съм видял индианец със светещи очи — отвърна шепнешком баскът.
— Тихо! — сниши още повече глас гасконецът. — Мисля, че това е котка.
— Струва ми се, че е гладен ягуар — рече баскът. Те не виждаха друго пред себе си освен две фосфоресциращи очи с особен жълтозелен блясък.
1
Навайя — вид нож, удобен за хвърляне. — Бел. прев.