Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
— Добър новобранец — рече баскът.
— Искаш ли да дойдеш с нас? — попита Барейо.
— Бих последвал хората, които така умело боравят с шпагата, с удоволствие — рече фламандецът.
— Дори ако са корсари, да кажем?
— Винаги съм имал желанието да се присъединя към корсарите. Отдавна мислех да отида в Тортуга и да стана корсар.
— Можеш да си спестиш това дълго и опасно пътуване — рече баскът. — Корсарите се намират по-близо, отколкото можеш да предполагаш.
— И испанците не знаят това?
— Не. Пази се да не издадеш тайната.
— фламандците не са предатели.
— Тогава ни последвай — рече гасконецът. — Ще се опитаме да напуснем града преди изгрев слънце. Мисията ни е свършена, графът сигурно вече ни чака.
— Трябва да внимаваме да не срещнем отново стражата. Ако те са узнали, че сме корсари, маркиз Монтелимар ще изпрати подир нас най-добрите свои войници.
Те внимателно се ослушаха. Тъй като не чуха нищо подозрително, тръгнаха.
Тъкмо бяха стигнали края на уличката, когато гасконецът, който вървеше начело, се спря изведнъж и хвана шпагата си.
— Хм — каза той, — изглежда щастието ни съвсем ни е напуснало днес.
— Отново ли стража? — попита Мендоса.
— Хора с факли идват насам. Виждам шлемове, пушки и ризници.
— Карамба! — извика Мендоса.
Гасконецът не се беше излъгал. Насреща им наближаваха седем или осем войници с факли в ръце. Баскът забеляза зад тях човек с бели одежди, който също носеше фенер в дясната си ръка.
— Хиляди дяволи! — прошепна той. — Ние сме загубени!
— Да се върнем пред къщата — предложи Барейо, — и да продължим разговора си.
Тичешком се върнаха пред къщата. Стражата се появи няколко мига след тях. Водачът забеляза тримата мъже. Каза:
— Ето ги! Да видим сега дали са истинските!
— Знаех, че не съм се излъгал — рече пивничарят. Те са пирати.
— Дявол те взел! — изръмжа гасконецът. Водачът на стражата приближи.
— Как? — каза той. — Вие сте още тук, Дон Ара-мейо де Мендоса и Аликанте и Бермейо де Лос Ан-желис?
— И граф Алкала — прибави гасконецът, с познати нотки на обида в гласа.
— Защо още не сте отишли да спите?
— Разговаряме за луната. Дали тя е населена, а?
— Откъде мога да знам това, господин…
— Граф Алкала, по дяволите!
— Граф на луната — извика пивничарят, като бършеше с кърпа потта от челото си. — Той е!
Гасконецът се обърна и снизходително рече:
— Кой сте вие?
— Собственик на пивницата „При негъра“. Не се правете на смахнат. Аз ви познах.
— Няма ли лудница в този град? — попита учтиво гасконецът водача на стражата. — Този човек тук би трябвало да бъде поставен под най-внимателни грижи.
— Казвам ви, че е той! — изрева пивничарят. — Искаше да пререже гърлото на онзи там, с брадата. Те са пирати!
Водачът на стражата не можеше да знае кому трябва да повярва. На благородника с многото титли или на собственика на пивницата.
— Господин графе — рече той. — Последвайте ме!
— Какво? — извика гасконецът. — Искате да отведете граф Алкала в затвора? Ще се оплача на моя приятел Монтелимар, маркиз Монтелимар.
— Изпълнявам само дълга си — отвърна войникът.
Гасконецът размени бърз поглед със спътниците си и рече презрително:
— Досега граф Алкала още не е бил в затвора. Ако искате да ме задържите, то отведете ме в замъка на губернатора.
— Тъй като заявихте, че сте приятел на маркиз Монтелимар, аз с удоволствие ще го направя — отвърна войникът.
— Имаш ли още пури у себе си? — Барейо попита фламандеца.
— Да, господин графе — отвърна брадатият. — Вие знаете, че аз никога не забравям вашите заповеди.
— Тогава дай от тях по една на войниците, фламандецът извади пури и предложи на войниците.
— На пивничаря не давай! — рече мнимият граф осъдително. — Той заслужава само бесилка. Сега, господа, да вървим в замъка на губернатор Монтелимар.
— Върнете се в пивницата си — каза водачът на стражата на собственика. — Засега не ни трябвате повече.
— Само внимавайте да не ви избягат тези вагабонти — рече пивничарят. — Те са опасни пирати!
— Достатъчно! Побързайте да се приберете в къщи, за да не арестувам и вас.
Водачът на стражата се обърна към гасконеца.
— Господин графе, моля да ме последвате! Тримата авантюристи тръгнаха, съпровождани от войниците.
— Ами сега? — попита Мендоса, като побутна с лакът гасконеца.
— Не се тревожи — отвърна Барейо. — Полунощ е, а негово превъзходителство не пие шоколада си преди девет часа. За осем часа един храбър гасконец може да вдигне целия свят на главата си.