Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
— Не си ли спомня ваше превъзходителство граф Алкала де Арамейо де Мендоса Аликанте Бермейо и Лос Анжелис? — попита гостът е отсенки на огорчение в гласа. — Моят баща беше истински гранд. Нали вие сте маркиз Маракайбо от Санто Доминго?
— Аз съм — рече губернаторът, наблюдавайки авантюриста с растящо учудване.
— Тогава сигурно си спомняте за мен — продължи гасконецът.
— Къде сме се запознали, господин графе?
— В замъка на вашата снаха, маркиза де Монте-лимар. Трябва да са изминали няколко години оттогава.
— Възможно е — отвърна губернаторът. — Живях известно време в замъка на починалия ми брат.
— Спомням си онази вечер, сякаш бе вчера — продължи нагло гасконецът.
— Значи вие познавате маркизата?
— Маркиза Кармен де Монтелимар? Разбира се!
— Как се случи така, господин графе, че се намерихте тук, и то арестуван? — информира се домакинът.
— От два месеца съм на път за Панама, където моят чичо, херцог Бараквес ми е оставил нищожно наследство от сто хиляди дублона.
— А защо ви арестуваха? Изглежда сте вдигали шум в някаква пивница.
— Трябва да добавя, ваше превъзходителство, че на няколко мили бях нападнат от индианци. Те убиха ескорта ми и ме ограбиха. Цяло чудо е, че успях да избягам с двама мои слуги — може би и от смъртта си…
— Индианците стават все по-дръзки — извика маркизът. — Ще трябва да им се даде един добър урок.
— И аз си мислех същото, когато влизах в града като някой просяк.
— Какво смятате да правите сега?
— Възнамерявах да замина за Панама колкото се може по-бързо.
— Снабдихте ли се с нови коне и оръжие?
— Не, ваше превъзходителство. Загрижен съм съвсем сериозно за това, тъй като имам едва ли повече от петдесет пиастра в джоба си. Индианците ни задигнаха всичко.
— Господин графе — рече губернаторът. — Нещо съвсем нормално е благородниците да си помагат, изпадне ли някой от тях в нужда. Ще ви дам коне и оръжие. Когато стигнете в Панама, ще ми ги изпратите обратно. Но обяснете ми, моля ви — как се случи вашето задържане?
— Смешна история, ваше превъзходителство — каза гасконецът. — Тъй като не познавах никого в града, отидох с двамата си слуги в някаква кръчма. Съдържателят поиска от мен цял дублон за една патица и бутилка вкиснало вино. Протестирах и този негодник изпрати срещу мен готвачите си, въоръжени със шишове. Извадих шпагата си и ги прогоних. Вярвам, че всеки благородник би сторил същото, ако се намираше в моето положение.
— И на мен ми се струва, че така е трябвало да постъпите — през смях заяви губернаторът. — Кога възнамерявате да поемете за Панама?
— Най-добре е веднага — отвърна авантюристът, без да му мигне окото.
Маркизът плесна с ръце и след по-малко от миг в салона се появи домоуправителят, следван от двама слуги, които носеха течен шоколад и сладки. Губернаторът размени няколко думи с домоуправителя, след което се обърна към гасконеца любезно:
— Надявам се, ще изпиете с мен чаша шоколад, господин графе. Вероятно знаете, че ние в Америка пием много шоколад.
— Аз също вечер преди лягане пия шоколад — отвърна гасконецът, след което бързо пресуши чашата си. — Бихте ли ми разрешили след завръщането си да ви посетя, господин губернаторе?
— Домът ми винаги е отворен за вас — губернаторът-подаде ръка на мнимия граф.
Барейо стисна сърдечно ръката, поклони се няколко пъти и напусна стаята. В коридора го чакаше домакинът на стопанина на дома.
— Конете и оръжията са готови, господин графе — каза той.
— Маркизът е много любезен — отвърна Барейо.
— Ще бъдете ли така добър да извикате моите хора?
— Слезте долу, господин графе — рече домакинът.
— Конете са пред входа на замъка.
Барейо бавно заслиза по стълбата. Навън наистина стояха три коня. Веднага щом ги видя, гасконецът самодоволно потри длани:
— Маркиз Монтелимар притежава чудесни коне. Когато взема стоте хиляди дублона, ще го помоля да ми продаде няколко от тях.
Появиха се Мендоса и фламандецът. Предвождаше ги водачът на стражата, който изглеждаше съкрушен от грешката, която беше направил. — На конете!
— викна гасконецът и скочи на седлото на единия от конете.
След това се обърна към войника строго:
— Друг път бъдете малко по-внимателен! Карамба!
— Моля за извинение, господин графе — отвърна пребледнелият воин.
— Вземете това — гасконецът му подхвърли няколко пиастра. — Напред!
Барейо, който все още изпитваше страх, че пивничарят може да изникне отнякъде, препусна бързо през града, премина през подвижния мост и ускори още повече хода на конете си.
— И този път нямаха време да приготвят въжето, с което искаха да ме обесят — рече си той по някое време.