Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
Глава трета
МЕЖДУ ДВА ОГЪНЯ
Тримата конници галопираха повече от час по пътя, който водеше към брега на Тихия океан. Те се обръщаха често назад да видят дали не ги преследват. Когато стигнаха гората, която се простираше чак до река Шагър, намалиха темпото.
— Сега вече бихме могли да дадем малко почивка на конете — рече гасконецът.
— Страхувате ли се от преследване, Барейо? — попита Мендоса.
— Сигурен съм, че онзи проклет пивничар вече е разказал всичко на губернатора и че по нас е изпратена почетна рота, която да ни хване яката за врата и да ни отведе право в Пуебло Виейо.
— Ти великолепно разигра ролята си — рече Мендоса. — Вече се виждах да се люлея на един дебел клон с вратовръзка от коноп върху шията.
— А вместо това получихме коне и оръжие.
— Които ние, естествено, няма да върнем на господин губернатора — счете за нужно да отбележи фламандецът.
— Честните хора са рядкост в Америка — каза Барейо дълбокомислено, — благодарността е приказка. Негово превъзходителство сигурно ще възнагради нашата честност с бесилка, а аз отдавна питая чувство на неприязън към подобни неща.
Тримата авантюристи се заизкачваха по един хълм, обрасъл тук-таме с палми. Зад него течеше Шагър, единствената река, която се влива в панамския провлак. Не бяха далече от билото, когато изведнъж спряха и загрижено се загледаха един-друг.
— Дали този шум идва откъм реката? — Гасконецът се ослушваше внимателно.
— Струва ми се, че това са галопиращи коне! — отвърна Мендоса.
— Може би те вече са открили следите ни — изрази предположение Барейо. — Да се качим на билото и да огледаме както трябва!
Като сториха предложеното от Барейо, гасконецът каза:
— Виждам само реката…
— А какво ще речеш за това? — попита баскът, като бързо наведе глава.
Чуха изстрел и над главите им свирна куршум.
Вече съвсем ясно виждаха половината дузина конници на края на палмовата горичка. Конете ускориха ход.
След още половин час гасконецът нададе гневен вик.
— Какво има, Барейо? — попита уплашен Мендоса. — Пътят е преграден! — отвърна гасконецът.
— Не е възможно! Та ние преди няколко дена минахме през същите тези места!
Бяха стигнали до завой и пред очите им се издигаше гигантска скала, която задръстваше пътя изцяло. — Загубени сме! — въздъхна фламандецът.
— Още не! — рече гасконецът. — Трябва да слезем от конете и да ги използваме като прикритие. Бързо! Испанците идват!
Тримата мъже взеха пушките и пистолетите си, скочиха от седлата и накараха конете да легнат на края на една пукнатина. Шестимата войници пристигнаха в галоп с голи саби в ръцете. Като съзряха трите коня, легнали на земята, те спряха, втъкнаха сабите в ножниците и взеха пушките от седлата си. Водачът им продължи напред сам, за да види къде са се скрили тримата авантюристи. Той съзря блесналата цев на пушка над гърба на един от конете.
— Заловени сте! — извика той. — Предайте се!
— Граф Алкала никога не се предава — отвърна гасконецът. — Но ние бихме могли да разберем, без да хабим напразно барута и оловото Си.
— Какво значи това?
— Това значи, че можем да уредим цялата работа с помощта на няколко дублона.
— Истинските войници не се продават! — извика сърдито водачът. — Освен това, ако, ви заловим, губернаторът ще ни плати значително повече.
— Тогава ще ти предложа нещо друго. Какво ще кажеш за един двубой?
— Трябва да съм побъркан.
— Предложението ми е много изгодно. Ако падна аз, тогава двамата ми приятели ще се предадат. Но ако аз имам щастие, ще ни оставите спокойно да продължим пътя си.
Войникът, на когото разговорът изглежда омръзна, вдигна рамене и отиде при хората си.
— Мендоса — рече гасконецът, — аз не съм лош стрелец. Вярвам, че и фламандецът няма да похаби напразно оловото си. Но най-много се надявам на теб. Стреляй пръв!
Войниците отново бяха възседнали конете си. Мендоса се прицели в коня на водача. Той натисна спусъка почти без да съзнава това. Конят се строполи заедно с водача си. Това не смути особено петимата войници. Те наново нападнаха. Отекнаха едновременно два изстрела и още два коня паднаха на земята. Останалите трима сметнаха, че ще е по-разумно да обърнат конете. Те изчезнаха зад една скала, но оттам подновиха огъня. Не бяха лоши стрелци, тъй като още на третия изстрел конят на фламандеца скочи и се търкулна мъртъв.
— О, Господи, какво нещастие! — рече баскът. — Това животно струваше най-малко двеста пиастра. Но почакайте малко, аз ей сега ще им покажа на какво е способен един корсар! Ще сваля най-малко един кон, заедно с водача му!