Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
Баскът поклати недоверчиво глава, но нищо не каза. Не искаше да събуди подозрение у стражата. След малко стигнаха голям площад. В единия край на площада беше замъкът на губернатора на Пуебло Виейо. Няколко големи фенери осветяваха входа. Отпред на портата стояха двама войници.
— Негово превъзходителство спи — рече водачът на стражата, като хвърли поглед на тъмните прозорци на замъка.
— Няма значение — отвърна гасконецът. — Като се събуди, ще изпия шоколада си с него.
— Ще наредя да ви дадат една хубава стая…
— Не забравяйте също така да се погрижите и за една добра и обилна вечеря с няколко бутилки вино — предложи Барейо. — Имам достатъчно дублони в джоба си. Ето ви един.
— Ще сторя всичко, каквото мога, за да бъдете напълно доволни! — отвърна трогнатият войник.
Той размени няколко думи със застаналите на стража пред входа войници и отведе пленниците в една от стаите на първия етаж.
— Почакайте тук — рече той. — Ще известя домоуправителя на негово превъзходителство.
Стаята беше мебелирана простичко. В нея нямаше друго освен голяма маса, покрита със зелена покривка, пет-шест кресла и две етажерки с дебели книги.
— По всичко личи, че това е библиотеката на маркиза — рече гасконецът. — Дали прозорците имат решетки?
Фламандецът повдигна тежката завеса и тутакси се намръщи.
— Цял затвор — изръмжа той.
— Как бихме могли да отървем кожите си? — попита Мендоса, като безпомощно се огледа наоколо.
Вратата се отвори. Влезе водачът на стражата. Следваха го двама слуги с кошници в ръцете.
— Господин граф Алкала — рече водачът. — Съжалявам, че в замъка, в момента, няма на разположение други стаи. Ще се наложи да прекарате нощта тук. Освен това трябва да ви предупредя, че се налага да остана при вас.
— Как? — извика намръщен гасконецът. — Изглежда вие съвсем забравихте, че аз съм граф Алкала.
— Ни най-малко — рече водачът. — Прибавям дори всичките титли, които запомних.
Иронията в гласа на водача не остана скрита за гасконеца.
— Трябва да се примиря — рече той. — Донесохте ли нещо за ядене и пиене?
— Всичко, което може да се намери в кухнята на негово превъзходителство.
— Бихте ли могли да Откриете някъде чаша със зарове, за да убием времето до сутринта?
— Един от войниците ми винаги носи със себе си зарове!
— Добре — каза гасконецът. — Бихте могли да вечеряте с нас, но моля ви, изгонете слугите. Не мога да понасям черни физиономии, когато се храня.
Мендоса и фламандецът изпразниха кошниците и поставиха на масата студено месо, две патици, сирене, сладкиш и половин дузина бутилки френско вино.
— Да похапнем — каза гасконецът с намусено лице. — Готвачът на негово превъзходителство би могъл да ни даде и нещо по-добро за един дублон.
Като ометоха масата, войникът, зачервил гребена от изпитото вино, извади чашата със зарове и четиримата започнаха да играят. Тримата пленници притежаваха завидно самообладание. Най-спокоен вид имаше гасконецът. Той очевидно гласеше нещо в главата си — по всяка вероятност някакъв план, с помощта на който смяташе да освободи себе си и своите спътници от критичното положение, което като нищо можеше да ги отведе дори на бесилото.
Светлината на новия ден започна да се показва през спуснатите завеси. Мендоса и фламандецът поглеждаха загрижено към Барейо. Гасконецът пъхна парите, които беше спечелил в джоба си, стана и каза:
— Дойде времето и на моята аудиенция при негово превъзходителство, не ви ли се струва?
— Ще отида да съобщя — рече войникът и се отправи към вратата.
Тъкмо когато отваряше вратата, войникът се сблъска с възрастен, елегантно облечен човек.
— Домоуправителят на негово превъзходителство — каза войникът и ниско се поклони.
— Къде е граф Алкала? — попита още с влизането си домоуправителят.
— Аз съм, господине — отвърна гасконецът, след като небрежно бе поздравил.
— Негово превъзходителство ви очаква.
— Негово превъзходителство знае ли защо съм задържан?
Разказах му неприятната случка, господин графе.
— Готов съм да ви последвам.
— А ние, господин графе? — попита Мендоса.
— Чакайте ме тук… На ваше разположение съм, господине — обърна се гасконецът към домоуправителя.
Домоуправителят въведе гасконеца в салон, обзаведен с изключителен разкош. Благороден на вид четиридесетгодишен мъж с живи черни очи и прошарени коси седеше зад работната си маса.
— Колко се радвам, ваше превъзходителство рече гасконецът, като направи поклон още от прага.
Губернаторът на Пуебло Виейо се изправи и изпитателно изгледа авантюриста.