Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
Когато на острова се разчу новината, че синът на Червения корсар е пристигнал, сред корсарите се възцари радост. Гроние, който не бе благородник, но който си бе спечелил славата на един от най-храбрите корсари на Тихия океан, се отправи към брега, за да поздрави новодошлите.
— Господин графе — каза той, — очаквахме ви. Хората ми са готови да ви следват навсякъде.
— Дошъл съм — рече корсарят, — да ви предложа едно малко опасно приключение.
— Вие много добре знаете, графе — погледна го с топлите си очи Гроние, — че моите хора не се страхуват от нищо. Какво именно имате предвид?
— Превземането на Нова Гренада — отвърна граф Вентимилия.
— Хиляди мълнии — възкликна Гроние. — Нова Гренада е един от най-силно укрепените градове в Никарагуа, графе.
— Ето че се уплашихте — каза граф Вентимилия. — Тогава аз сам с Дьо Люсан ще превзема града.
— Не се горещете, господин графе! В града има доста съкровища…
— От които аз се отказвам напълно — в полза на Дьо Люсан и във ваша също.
А за себе си какво имате предвид?
— Един пленник.
— Хиляди дяволи! Това трябва да е някой доста ценен човек.
— Той е маркиз Монтелимар.
— Губернаторът но Пуебло Виейо?
— Да.
— Той е успял да избяга? Чух, че сте превзели града.
— Твърде късно пристигнах, за жалост!
— Колко души имате?
— С тези на господин Дьо Люсан, сто и петдесет.
— Добре — рече Гроние след кратък размисъл. — Не мога да откажа на сина на Червения корсар! Утре тръгваме, а дотогава сте мой гост!
Барейо, който присъстваше на целия разговор, се отдалечи, откри двамата си приятели и се обърна към тях:
— Хайде сега, да си потърсим място, където човек може да се храни и пие. Имам още няколко дублона в джоба си.
Тримата неразделни приятели се отправиха към една палатка, където се виждаха корсари да пият, да играят комар и да танцуват с няколко пленени испанки под звуците на китара.
— Ето го вълшебното царство! — рече Барейо, като седна до една дълга маса. — Обзалагам се, че испанките никога не са се забавлявали така, преди да бъдат хванати от корсарите в плен.
— Те понякога обаче заплащат твърде скъпо това удоволствие — отбеляза баскът.
— Защо? Мислиш ли, че с тях се отнасят неучтиво?
— Напротив. Горко на онзи корсар, който би се отнесъл грубо с тях. Но понякога идват мрачни дни и смехът на тези нещастници се превръща в кървави сълзи. Ако губернаторът или път роднините им не изпратят откупа, тогава те трябва да теглят жребий. Който от пленниците има нещастието да извади черния жребий, бива обезглавен и главата му се изпраща на губернатора.
— Ужас!
— Какво искаш? Войната си е война. Испанците също така не са милостиви.
Те си поръчаха вино и свински бут и захванаха да се хранят и пият. Бяха изпили по няколко чаши, когато се чу грохот, който ги накара да скочат на крака.
— Оръдие! — извика Барейо. Всички, които се намираха в палатката, се втурнаха навън.
— Какво беше това? — попита гасконецът.
— Испански топ — отвърна Мендоса.
Те се отправиха към заливчето, където се бе настанила тяхната флота. По цялото крайбрежие цареше невероятно вълнение. Всички корсари бяха вече там.
Петнадесет неприятелски кораба се приближаваха бавно към острова.
— Господин графе — каза Гроние, — пристигнали сте тук с много лош късмет. Моментът съвсем не е подходящ.
— Напротив — усмихна се графът. — Докарах ви подкрепления.
— Не можем да окажем съпротива на такъв многочислен и толкова въоръжен противник.
— Ще изтеглим лодките на сушата и ще ги скрием в гората.
— А платнохода?
— Него ще изгорим, за да не попадне в ръцете на испанците. Побързайте, господин Гроние. Нека колкото се може по-скоро да се върнем във вътрешността на острова!
Докато неколцина корсари палеха платнохода, останалите пренесоха лодките на защитено място. Испанската флота вече беше започнала да обстрелва брега.
— Хиляди дяволи! — извика гасконецът. — Този път испанците не се шегуват.
След като корсарите скриха лодките, те се прибраха на един от хълмовете в средата на острова. Той бе недостижим за неприятелските оръдия. След едночасов обстрел испанците поеха курс към Панама.
Глава шеста