По границите на Далечния запад
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: delle avventure nel far west #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
— Да не би да смяташ, че е постъпила зле като е отмъстила за Нощна Птица?
Подигравателна усмивка нагъна тесните устни на някогашния вожд на Гарваните.
— За майка ти онова момче струваше по-малко от лулата ми
— рече след малко. — Ти не познаваш майка си.
— Знам, че всички сиуси й се възхищават и я уважават — рече Минехаха с гневен глас.
Червен Облак се обърна към момичето. Луната, която тогава ярко изгряваше над прерията, показа двете огнени очи и дивото, сгърчено лице на индианеца.
— Във вените ти тече кръвта на майка ти, но ми се струва, че един ден ще станеш по-лоша от нея — рече той.
— Да не би да не съм твоя дъщеря? — попита Минехаха с глух глас.
— Разбира се, ти си дъщеря на Червен Облак и тежко му, който дръзне да отрече това.
— Какво искаш да кажеш?
Индианецът разтърси рамене, погали гривата на коня, който показваше нетърпение, че трябва да се влачи след фургоните, после попита:
— Каза ми, че си го убила, нали?
— Кого?
— Полковника или по-точно първия съпруг на майка ти и баща на Нощна Птица.
— Надявам се.
— Това добре, повече да не говорим за този бледолик. Така или иначе е загинал, Яла също го мразеше много, за да го пощади.
— А ние какво ще правим, сега когато майка ми е слязла в равнината, начело на сиусите?
— Жена ми — поправи я Червен Облак с подигравателна усмивка.
— Но и моя майка — отвърна Минехаха с властен глас.
— Продължи — каза Червен Облак.
— Питам те какво ще правим.
— Ще идем да намерим Лява Ръка, великият вожд на арапахите и после да нападнем асиендата в Сан Фелипе.
— А защо не оставим тези бледолики, за да настигнем майка ми? По-късно ще ги намерим и ще ги скалпираме.
— Жена ми може да е още много далеч, затова предпочитам да намеря Лява Ръка.
— Хоуг!… А ако това не ми харесва? — попита момичето ядовито. — При майка си ще се чувствувам по-сигурна, отколкото при баща ми.
— Минехаха — каза с глух глас. — Луната блести, но койотите и черните вълци тичат, скрити във високата трева на прерията, готови да се нахвърлят на първата жертва, която им попадне. Ако не ми беше дъщеря, в този миг щях да те хвърля в зиналите им уста. Червен Облак струва колкото майка ти, помни това, макар във вените му да не тече кръвта на сиусите, а на Гарваните — народ, който струва, колкото твоя. И внимавай, защото тук командвам аз! И както виждаш, всички които те заобикалят са врагове на твоята раса. Само като им кажа, че си забила ножа си в полковника, няма да има за теб пощада, макар да си още девойка. Тишина, така нарежда Червен Облак, твоят баща!
През цялата нощ керванът вървя през прерията по посока на Сиера Ескалада, избягвайки да се движи в низината на Ямпа, приток на река Колорадо, посещаван често от индиански ловци. Сред планините бегълците се надяваха да убегнат не само на шайените, но и на сиусите, а в случай, че бъдат нападнати — да се защитават с по-големи изгледи на победа. Но слънцето завари керванът още в прерията. Зеленеещите се клонове на Ескалада бяха още много далеч, за да могат преуморените коне да закарат фургоните поне до гористите подножия.
След внимателен оглед бе очертано мястото за лагера около едно око, тоест около едно блато, по чийто брегове растяха ядивни растения, като киселец, цъфнал в бели цветове, и кактуси във формата на кошери с остри бодили. Шестте фургона бяха разположени на кръст, големите платнища бяха повдигнати, за да влезе въздух и светлина за жените и децата, а конете разпрегнати и разседлани, за да пасат на воля гъстата и сочна трева.
Докато мъжете скубеха наоколо сухите растения, за да не пламнат когато запалят огньовете, а жените приготовляваха закуската от питки с царевично брашно, поляти с меча мас и големи парчета пържена сланина, Джон и Хари се отдалечиха няколко мили на север, за да се уверят, че в тази посока няма сиуси. За шайените не се тревожеха, нито за арапахите, които трябваше да се покажат, едните от изток, а другите от запад.
— Ако сиусите са победили доброволците на полковника, сега са поели пътя към планините — каза съветникът.
Вече се готвеха да се върнат в лагера, отчасти успокоени, когато Хари, който яздеше начело, спря рязко и насочи мустанга си към някаква белезникава ивица, която се бе появила неочаквано между високата трева, простираща се по посока на Ямпа.
— Хей, Джон, виждаш ли ги? — попита.
— Я! — възкликна съветникът. — Стадо бизони!
— Да, отиват на север, а в този сезон би трябвало да се движат на юг — рече Хари. — Не намираш ли това странно?
Съветникът остана мълчалив, дълбоко впечатлен от забележката на младия трапер. Той знаеше, като ловец, че едрите тревопасни предприемат два пъти в годината дълги миграции — на юг през студения сезон и на север по време на големите горещини, които изсушават прериите на Колорадо, Утах и Аризона.