Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Досега думите на Антон бяха само дразнители, минаващи покрай него като капещи листа. Сега вече го заливаха с вълни тъга и съжаление, заради който се задъха. Не можеше да избегне колебанието и промяната в поведението си, за да скрие от другите, че тези думи внезапно са започнали да го засягат. Каква граница бе пресякъл Антон?
— Ти си самотен — продължи той. — А хората не са създадени да бъдат сами. Това лежи в гените ни. Ние сме социални същества. Дори най-големият интроверт изпитва непрекъснат глад за човешко общуване. Бийн, ти не си изключение.
В очите на Бийн напираха сълзи, но той нямаше да се разплаче. Мразеше емоциите, защото не можеше да ги контролира и ставаше слаб.
— Позволете ми да ви кажа каквото зная — предложи Антон. — Не като учен, този път може да не е окончателно затворен за мен, но е опасен и осеян с дупки, ето защо не го ползвам. Но, виж, моят живот като човек, тази врата е все още отворена.
— Слушам те — каза Бийн.
— Винаги съм бил самотен като теб — започна той. — Е, не толкова умен, но не и глупав. Следвах мисълта си в работата ми и оставих тя да бъде моят живот. Бях доволен от това, отчасти защото имах толкова голям успех, че моята работа ми доставяше огромно удоволствие, отчасти защото имах склонност да не поглеждам към жените с желание. — Той слабо се усмихна. — В този период от моята младост правителствата на повечето страни окуражаваха онези от нас, при които инстинктът за съвкупяване дава на късо, да не се женят и да нямат деца. Беше част от старанието им цялото човешко усилие да се насочи към голямата битка с извънземния враг. Така че от моя страна бе почти патриотично да се задоволя с мимолетни любовни афери, които не означаваха нищо и не водеха до никъде. Накъде биха могли да водят?
„Това е повече, отколкото искам да знам за теб — помисли си Бийн. — То няма нищо общо с мен.“
— Разказвам ти това — каза Антон, — за да разбереш, че и аз зная нещо за самотата. Защото съвсем внезапно ми отнеха работата. Отнеха ми дори мисълта за нея. Скоро открих, че моите приятелства не са… трансцендентни. Всички бяха свързани с работата ми. А когато тя си отиде, с нея си отидоха и приятелите ми. Те не бяха нелюбезни, продължаваха да се интересуват от мен, проявяваха инициатива, но нямаше нищо за казване. На практика нашите умове и сърца нямаха никаква допирна точка. Открих, че не съм познавал никого и никой не е познавал мен.
Отново тази мъка, пронизваща сърцето на Бийн. Този път все пак бе подготвен, пое си дълбоко въздух и го посрещна по-спокойно.
— Бях ядосан, разбира се, кой нямаше да бъде? И знаете ли за какво мечтаех? — попита Антон.
Бийн не изрече онова, което веднага си помисли: за смърт.
— Не за самоубийство, в никакъв случай. Желанието ми за живот е твърде силно и аз не бях потиснат, а бесен от яд. Е, бях потиснат, но знаех, че самоубийството само ще улесни враговете ми — правителството — при това без да им се налага да цапат собствените си ръце. Не, аз не исках да умра. Онова, което исках с цялото си сърце, бе… да започна да живея.
— Защо имам чувството, че се пее пак старата песен? — Саркастичните думи се изплъзнаха неволно от устата му.
За негова изненада Антон се засмя:
— Да, да, такова клише навежда на мисълта за сълзлива мелодрама, нали? Сантиментална песен, която разказва как не бях жив, докато не срещнах моята любима, но сега луната е нова, морето е синьо, месецът е юни, а нашата любов е истинска.
Петра избухна в смях:
— Сбъркали сте си призванието. Звучите като руския Коул Портър.
— Аз говоря сериозно — каза Антон. — Когато животът на човек е изкривен така, че страстта му не са жените, това не променя копнежа му да осмисли своя живот. Той търси нещо, което да го надживее, един вид безсмъртие. Желае да промени света, да направи живота си значим по някакъв начин. Но всичко е напразно. Бях изличен, името ми остана само в бележките под линия в статиите на другите хора. Всичко се сведе до това, което винаги е било. Но вие можете да промените света, както вече сте го правили, Бийн, Юлиан Делфики. Ти и Петра Арканян, и всички тези деца, които се сражаваха, и онези, които не се сражаваха, всички вие променихте света. Вие го спасихте. Цялото човечество е ваше потомство. И въпреки това… е безсмислено, нали? Те не го отнеха от вас по начина, по който отнеха моята работа от мен. Но времето го отне. Проблемът е, че победата ви остана в миналото, а вие сте все още живи и не знаете какво да правите с живота си?