Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Бяха стигнали до каменните стъпала, водещи надолу към водата. Бийн искаше просто да продължи да върви, да влезе в Средиземно море; надолу и надолу, докато открие стария Посейдон на дъното му, дори по-дълбоко — до трона на Хадес.
„Защо да живея?“
— Бийн, ти си намери цел в живота в Тайланд — продължи професорът. — После целта ти бе да спасиш Петра. Но защо я спаси? Отиде в леговището на дракона и отвлече дъщеря му — защото митът означава винаги точно това, а не отвличането на жената на дракона — и сега я имаш, обаче отказваш да видиш какво трябва да сториш, но не за нея, а съвместно с нея.
Бийн се обърна към Петра с досада:
— Петра, колко писма написа, за да обясниш на Антон какво трябва да ми каже?
— Не бързай с изводите, глупаво момче — смъмри го Антон. — Тя само иска да открие дали има начин да се коригира вашия генетичен проблем. Не ми е говорила за личните ви проблеми. Част от тях научих от моя стар приятел Хайръм Граф, друга част знам от сестра Карлота, а третата научавам сега. Достатъчно е да ви погледна. И двамата изпускате достатъчно феромони, за да оплодите яйцата на прелитащите птици.
— Аз наистина не споделям личните ни проблеми с други хора — засегна се Петра.
— Слушайте ме и двамата. Ето смисълът на живота: мъжът да си намери жена, жената да си намери мъж, възможно най-различни един от друг, да си направят бебета по един или друг начин, а после да ги отгледат и да ги възпитават, докато пораснат, поколение след поколение. Така когато умрат, ще знаят, че са непрекъснато част от великата мрежа на живота, а не парче отрязана връв.
— Това не е единственото значение на живота — възрази Петра, като че ли раздразнено.
„Е — помисли си Бийн, — ти ни доведе тук, така че си изпий твоята част от горчилката.“
— Да, така е — съгласи се Антон. — Мислите ли, че не съм имал време да помисля по този въпрос? Аз съм същият човек, със същия ум, аз съм човекът, който откри Ключа на Антон. Открил съм и много други ключове, но ми отнеха работата и трябваше да си намеря друга. Ами, ето го, аз ви давам най-големия ключ, резултатът от цялото мое… изследване. Незначителен, както може да се очаква, той все още е най-истинското нещо, което някога съм откривал. Дори в мъже, които не желаят жени, дори в жени, които не желаят мъже, гори най-дълбокото желание да бъдат неразделна част от човешката раса.
— Всички сме част от нея, независимо какво правим — отбеляза Бийн. — Дори тези от нас, които в действителност не са човешки същества.
— Заложено е във всички нас. Не само сексуалното желание — то може да бъде изопачено по всякакъв начин и често е. Не е и желание за сдобиване с деца, защото мнозина изобщо не го постигат. Въпреки това двете са вплетени в едно. Говоря ти за силния глад да откриеш личност от този странен, ужасяващо друг пол, за да водиш с нея съвместен живот. Дори в стари хора отвъд плодоносната възраст, дори в онези, които знаят, че не могат да имат деца, този глад е силен. Защото в истинския брак две различни създания стават, доколкото могат най-пълно, едно цяло.
— Сещам се за няколко изключения — отбеляза сухо Петра. — Познавам хора, чието мото е: „никога повече“.
— Аз не говоря за политика или за наранени чувства — каза Антон, — а за характерна черта, която човешката раса винаги трябва да наследява от поколение на поколение. Чертата, която не ни прави стадо животни, нито пък самотници, а нещо по средата, нещото, което ни прави цивилизовани или поне поддаващи се на цивилизоване. А онези, които се откъсват от него по свое собствено желание посредством тези изопачавания и изкривявания — като теб, Бийн, ти си категоричен, че повече няма да се раждат деца с твоя дефект и че след смъртта ти няма да има осиротели деца — онези, които се откъсват, понеже си мислят, че искат да бъдат откъснати, те продължават да изпитват глад за това. А гладът им се засилва все повече, защото не спират да отричат истината. Стават сърдити, мрачни, тъжни, а не знаят защо или, ако знаят, не могат да понесат сблъсъка с това откритие.
Бийн подозираше, че Антон може и да е прав относно неизбежното желание на всички хора. Това желание за живот навярно присъстваше във всички живи същества заради продължаването на всеки биологичен вид. Те отчаяно се бореха да го постигнат, при това не само за да оцелеят — такъв егоизъм би бил безсмислен, не би довел до нищо. Стремежът по-скоро бе оцеляване на биологическия вид, но и на индивида, като част от него, свързан с него, една от нишките в мрежата — Бийн вече го осъзна.
— Дори да сте прав обаче, аз си оставам решен да преодолея подобно желание и никога да нямам дете, и то заради причините, които току-що назовахте. Аз съм израснал сред сираци, не възнамерявам да оставям след себе си нито един.