Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Ти няма да бъдат сираци — възрази Петра. — Все пак ще имат мен.
— А когато Ахил те намери и убие? — процеди Бийн. — Нима разчиташ да е достатъчно милостив да постъпи както Волеску с моите братя?
Очите на Петра се изпълниха със сълзи и тя се извърна.
— Ти си лъжец — прошепна Антон. — И то достатъчно жесток, щом й говориш така.
— Аз казах истината — отвърна Бийн.
— Ти си лъжец — обвини го отново Антон. — Но мислиш, че се нуждаеш от лъжата, ето защо няма и да се отървеш от нея. Знам какви са тези лъжи. Аз запазих своя здрав разум, като се оградих с лъжи и повярвах в тях. Но ти знаеш истината. Ако напуснеш този свят, без да оставиш деца, без да се свържеш с това чуждо създание, наречено жена, тогава животът ти няма да означава нищо за теб и ти ще умреш самотен и нещастен.
— Като вас — отвърна Бийн.
— Не — възрази Антон. — Не като мен.
— Какво, не възнамерявате да умирате ли? Само защото лекарите са обърнали развитието на рака не означава, че няма да ви сполети нещо друго.
— Не ме разбра. Ще се женя.
Бийн се засмя:
— О, разбирам. Толкова сте щастлив, че искате всички да споделят вашето щастие.
— Жената, за която възнамерявам да се оженя, е добра и мила. С малки деца, които нямат баща. Сега имам пенсия — доста голяма — и с моя помощ тези деца ще имат дом. Моето състояние не се е променило, но тя е достатъчно млада и ще намерим начин да роди дете, което да е наистина мое. Ако не се случи, ще осиновя нейните деца в сърцето си. Ще се присъединя отново към мрежата. Моята свободна нишка ще бъде втъкана, вплетена в човешката раса. Няма да умра като самотник.
— Радвам се за вас — изрече Бийн, изненадан от това колко тъжно и неискрено прозвуча гласът му.
— Да — рече Антон — и аз се радвам. Бракът, разбира се, ще ми донесе нови грижи. Ще се безпокоя за децата през цялото време… вече се безпокоя. А погаждането с жена е трудно дори за мъж, който я желае. Особено за него. Но, разбираш ли, всичко това си има своя смисъл.
— Аз също имам работа за вършене — каза Бийн. — Човешката раса се сблъсква с враг, почти толкова ужасен, колкото някога бяха формиките. И не мисля, че Питър Уигин е в състояние да ги спре, в действителност хегемонът вече е на границата да загуби всичко. Тогава кой ще остане, за да му се противопостави? Това е моята работа. Ако бях егоист и достатъчно глупав да се оженя за моята вдовица и осиновя нейните сираци, това само би ме отвлякло от тази работа. Ако пък се проваля, е, колко милиона вече са били родени и умрели като свободни нишки с клъцнат живот? Да вземем само детската смъртност, това са може би не половината, но със сигурност една четвърт от всички родени човешки същества. Толкова пропилени животи. Аз ще бъда един от тях, просто ще съм онзи, който преди да умре, е дал най-доброто от себе си, за да спаси света.
За изненада на Бийн — и за негов ужас — Антон го сграбчи в една от тези ужасяващи руски прегръдки, от които нищо неподозиращият западняк мисли, че може изобщо да не излезе жив.
— Момчето ми, ти си толкова благороден! — Антон го пусна и продължи да се смее: — Чуй се само! Така изпълнен с романса на младостта! Щял да спаси света!
— Аз не се подиграх на вашата мечта — засегна се Бийн.
— Но аз не се подигравам на твоята! — извика Антон. — Аз те поздравявам! Защото си, в известен смисъл, мой син или поне мой племенник. И както виждам, живееш живот изцяло отдаден на другите!
— Аз съм съвършен егоист! — запротестира Бийн.
— Тогава спи с тази млада жена! Знаеш, че тя ще ти позволи! Или се ожени за нея, а после спи с някоя друга, независимо дали ще осиновиш деца или не. Какво ти пука? Няма значение дали ще имаш деца, нали си съвършен егоист!
Бийн не знаеше какво да каже.
— Самозаблудата умира трудно — прошепна Петра и леко стисна ръката му.
— Аз не обичам никого — заяви Бийн.
— Ти продължаваш да си разбиваш сърцето заради хората, които обичаш — каза Петра. — Само дето не смееш да им го признаеш, преди да умрат.
Бийн мислеше за Поук. За сестра Карлота.
Мислеше за децата, които изобщо не възнамеряваше да има. Децата, които би създал с Петра. Това умно момиче, което му бе толкова добър приятел. Тази жена, която установи, че обича повече от всеки друг на Земята, когато мислеше, че може да я загуби заради Ахил. Децата, от които продължаваше да се отрича. Не искаше да съществуват, защото… Защото ги обичаше твърде много. Дори сега, когато не съществуваха, ги обичаше твърде много, за да им причини болката да загубят своя баща, за да рискува да ги остави да страдат и да умират млади, когато няма да има кой да ги спаси.