Неочакваната годеница

— И как точно им помогна? — Катон отиде до шкафа и си наля вино.

— Оставих ги за отглеждане в селото, но трябваше да обещая, че ние ще плащаме за издръжката им. Никой няма достатъчно, за да отделя за още две гърла. Но вие имате.

И тя го изгледа с израза на човек, който току-що е нанесъл последния смъртоносен удар.

— Тонът ти не ми харесва, Фийби, и друг път съм го казвал — каза хладно Катон.

— Тогава моля за извинение, милорд. Но когато вие като че ли не разбирате колко е важно, тогава как по друг начин да ви накарам да видите какво трябва да се направи?

И Фийби посрещна хладнокръвно студения му поглед.

— И трябва да ставаш съдия на постъпките ми, така ли? — отбеляза Катон. — Мисля, че каза всичко, което би могла да кажеш.

Той й кимна кратко и взе с премерено нарочен жест някакви книжа от бюрото си.

Фийби се поколеба, после отстъпи и напусна кабинета, затваряйки вратата зад себе си с преувеличено внимание.

Катон пусна книжата на бюрото. Сякаш го бяха влачили зад колесница. Покъртителни, умиращи от глад, бездомни сирачета в рова! За бога!

Посегна към шнура на звънеца и закрачи из кабинета, докато чакаше слугата.

— Веднага пратете да повикат кмета — нареди той.

Фийби сигурно го беше осведомила за действията си. Човекът щеше да знае къде са настанени децата и какво е необходимо, за да имат храна и дрехи.

Фийби остана в преддверието за минута, питайки се дали е постигнала нещо пред Катон. Но той така твърдо я бе отпратил, че сега нямаше какво друго да направи. Къде са Оливия и Порция?

Порция вероятно хранеше гладния Алекс в гостната. Тя изтича нагоре към спалнята и с яростни движения изтри мастилото от устата си. После се отправи към квадратната гостна в задната част на къщата.

Порция се бе настанила на широката скамейка под прозореца, Алекс доволно сучеше от гърдата й. Ийви се бе облегнала на коленете на майка си и сънливо смучеше палеца си.

— Това щеше да бъде истинска картина на майчинска идилия, ако не изглеждаше така непривично — каза Фийби. — Никога вече ли няма да носиш рокли?

— Само ако Руфъс каже, че ме предпочита с тях — изрече Порция с хитра усмивчица.

Премести Алекс на другата гърда.

— Къде е Оливия?

— В стаята си, чете Плиний, предполагам.

Порция хвърли кос поглед на Фийби, докато тя се разхождаше неспокойно между камината и вратата.

— И какво мислиш за брачното състояние, миличка? — осведоми се Порция. — Доколкото си спомням, и ти не го харесваше особено, също както и аз.

— Не съм преставала — заяви Фийби. — Ужасно е да не си вече отделна личност, Порция. Да принадлежиш на съпруг.

Порция кимна разбиращо.

— Законите, правени от мъже, облагодетелстват мъжете — отбеляза тя с цинична усмивка. — Но ние не сме безпомощни, нали знаеш. Дори съпрузите могат да бъдат оформяни.

— Може би… ако забележат, че съществуваме — пророни Фийби, спирайки пред масичката.