Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Помощ. Понеделник и почти целия вторник май живях с мисълта, че съм бременна, но знаех, че всъщност не съм, също като когато се прибирате късно през нощта и ви се струва, че някой ви следи, но знаете, че няма никой. Но после изведнъж ви стисват за гушата, а на мен ми закъснява с два дни. Цял понеделник Даниел не ми обръщаше никакво внимание, после ме хвана в 6 ч. вечерта и каза: „Слушай, заминавам за Манчестър до края на седмицата. Ще се видим в неделя вечерта, нали?“ Не се обади. Самотна майка съм.
4 май, четвъртък
56,3 кг, алкохолни единици 0, цигари 0, картофи 12.
Отидох в аптеката да си купя дискретно тест за бременност. Тъкмо посочвах кутийката на продавачката с ниско наведена глава, като се ругаех, че не се сетих да си надяна пръстен на брачния пръст, когато аптекарят изрева: „Тест за бременност ли искате?“
— Шшпт — изсъсках аз и погледнах през рамо.
— Колко е закъснението на менструацията ви? — прогърмя той. — По-добре ще е да ви дам синия тест. Казва дали сте бременна още на първия ден след закъснението на менструацията.
Грабнах предложения син тест, подадох тъпите осем лири и деветдесет и пет и избягах.
Тази сутрин прекарах първите два часа във взиране в чантата, сякаш в нея имаше бомба. В 11,30 не издържах повече, грабнах чантата, влязох в асансьора и отидох в тоалетната два етажа по-долу, за да избегна риска някой да чуе, че издавам подозрително шумолкане. Кой знае защо цялата работа внезапно ме накара да се почувствам бясна на Даниел. Това беше и негова отговорност, ама на него не му се налагаше да харчи 8,95 паунда и да се крие по тоалетните, опитвайки се да се изпишка върху клечка. Отворих гневно опаковката, като хвърлих кутийката и всичко останало в кошчето, и свърших работата, после оставих клечката наопаки върху капака на чинията, без да я гледам. Три минути. Нямаше начин да наблюдавам как съдбата ми се подпечатва от бавно пълзяща синя чертичка. Не знам как преживях тези сто и осемдесет секунди, последните ми свободни сто и осемдесет секунди, взех клечката и едва не изпищях. Там, в малкото прозорче, се виждаше тънка синя чертичка, ясна като на длан. Ааах! Ааах!
След 45 минути тъпо взиране в компютъра, опитвайки се да си представя, че Пърпетуа е мексикански кактус всеки път, когато ме питаше какво ми е, скочих и отидох до уличния телефон да се обадя на Шарън. Проклетата Пърпетуа. Ако Пърпетуа се уплаши, че е бременна, зад гърба й стоят толкова английски институции, че ще тръгне по пътеката в църквата, накипрена в булчинска рокля на „Аманда Уейкли“, точно след десет минути. Вън шумът от трафика беше тъй оглушителен, че не можах да накарам Шарън да разбере.
— Какво? Бриджет! Не те чувам. Неприятности с полицията ли имаш?
— Не — смотолевих аз. — Със синята чертичка в теста за бременност.
— Божичко. Среща след петнайсет минути в „Кафе Руж“.
Макар да беше едва 12,45, реших, че една водка с портокалов сок няма да ми навреди, тъй като случаят беше крайно реанимационен, но после се сетих, че бебето не бива да пие водка. Чаках, чувствайки се като някакъв рядък хермафродит или Блъсни-ме-дръпни-ме, изпитваща най-ярки противоречиви чувства за бебето, едновременно присъщи на мъжа и на жената. От една страна, бях спокойна и уравновесена спрямо Даниел, доволна, че съм истинска жена — толкова неустоимо плодовита! — и си представях розова, пухкава бебешка кожа, малко същественце, което да обичам, и сладките бебешки дрешки на „Ралф Лоран“. От друга страна, си мислех, о, Божичко, животът ми свърши, Даниел е буйстващ алкохолик и когато разбере, ще ме убие и излежи. Вече няма да има вечери навън с момичетата, пазаруване, флиртове, секс, бутилки с вино и цигари. Вместо това щях да се превърна в отблъскваща, надуваща се млекоцентрала, която никой няма да харесва и която няма да може да се побере в нито един от панталоните си, особено в новите си киселиннозелени джинси „Агнес Б“. Предполагам, че това объркване е цената, която трябва да платя, за да стана съвременна жена, вместо да следвам естествения ход на природата, както щеше да се случи, когато бях на осемнайсет и възнамерявах да се омъжа за Абнър Римингтьн в нортхамптънширския автобус. Когато пристигна Шарън, намусено й подадох под масата теста за бременност с ярката му синя чертичка.
— Това ли е? — запита тя.
— Естествено, че е това — изръмжах аз. — Какво мислиш, че е? Мобифон?
— Ти — рече тя — си невероятно смешно същество. Не прочете ли обясненията? Трябва да има две сини чертички. Едната е само за доказателство, че тестът работи. Една чертичка значи, че не си бременна, малоумнице.