Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Е, в такъв случай, аз няма да дойда — тръснал той. — Не. Никак няма да е честно спрямо теб. Разбираш ли, исках да доведа една... е, нещо като гадже. Всъщност нищо сериозно. Просто момиче, достатъчно тъпо да ми позволи да го чукам от две седмици.
— Какво? — избухна Шарън и започна да аленее. — Това е най-гнусното нещо, което съм чувала някой да казва на жена. Нагъл малък плъх! Как се осмелява да си позволява да се отнася с теб както му хрумне под името приятелство, а после да се чувства велик, като се опитва да те разстрои с онова идиотско ново гадже. Ако наистина не е искал да нарани чувствата ти, щеше да си замълчи и да дойде сам на купона, вместо да размахва под носа ти проклетото си гадже.
— „Приятели“? Ха! По-скоро Врагове! — щастливо изкрещях аз, като захапах поредната цигара и две парченца сьомга. — Копеле!
Към 11,30 Шарън беше на пълен и ненадминат брътвежен автопилот.
— Преди десет години на хората, които са се тревожили за природната среда, са се подигравали, наричали са ги „обути в сандали брадати откачалки“, а сега вижте могъществото на зеления консуматор — викаше тя, като забиваше пръсти в тирамисуто и ги прехвърляше директно в устата си. — След години същото ще стане и с феминизма. Вече няма да има мъже, които напускат семействата и постменструалните си съпруги заради младички любовници, или пък опитващи се да замаят тавите на жените с покровителствена фукня как всички други жени се хвърляли в краката им, или опитващи се да правят секс с жени без нежност и преданост, защото младите любовници и жените ще се завъртят на сто и осемдесет градуса и ще им кажат да се омитат, и мъжете няма да имат секс или жени, докато не се научат да се държат прилично, вместо да пропълзяват в леглата на жените с тяхното ЛАЙНЯНО, САМОДОВОЛНО, САМОВЛЮБЕНО ДЪРЖАНЕ!
— Копелета! — изскимтя Джуд и се задави с виното си „Пино Грижо“.
— Копелета! — подхванах и аз с пълна с малинова торта и тирамису уста.
— Проклети копелета! — кресна Джуд и запали цигарата си от фаса на предишната.
Точно в този миг на вратата се позвъни.
— Бас държа, че е Даниел, проклетото му копеле — рекох аз. — Какво има? — ревнах в домофона.
— О, миличка, здрасти — заговори Даниел с най-милия си, най-вежлив глас. — Наистина съжалявам, че те безпокоя. Обаждах се по-рано и оставих съобщение на телефонния ти секретар. Цяла вечер бях заклещен в най-досадното директорско съвещание, което можеш да си представиш, а така ми се искаше да те видя. Само ще те цункам и ще си тръгна, ако желаеш. Мога ли да се кача?
— Бррр. Добре тогава — промърморих намусено, натиснах копчето и се втурнах обратно към масата. — Проклето копеле.
— Култура на „всичко ми е позволено“ — изръмжа Шарън. — Готвене, подкрепа, тела на красиви млади момичета, когато остареят и затлъстеят. Мислят си, че жените ще им дават всичко, защото им се полага... Ей, да не би виното да свърши?
А после на стълбите се появи Даниел, любящо усмихнат. Изглеждаше уморен, но все пак със свежо лице, гладко избръснат и много спретнат в костюма си. Носеше три кутии шоколадови бонбони.
— Купих по една за всяка — рече той с похотливо повдигната вежда, — да си хапнете с кафето. Не си прекъсвайте разговора заради мен. Напазарувах за почивните дни.
Внесе осем плика с покупки в кухнята и започна да ги разтоварва. В този момент звънна телефонът. Беше фирмата за минитаксита, на която момичетата се бяха обадили преди половин час, да съобщи, че на Ладброук Гроув има огромно задръстване, а и всичките им коли неочаквано се повредили и щели да могат да дойдат най-рано след три часа.
— В каква посока сте? — запита Даниел. — Ще ви закарам. Не можете да се мотаете из улиците да търсите такси по това време.
Докато момичетата се суетяха наоколо да търсят чантите си и глупаво се хилеха на Даниел, започнах да унищожавам всички бонбони с орехи, пралини, фъдж и карамел от моята кутия, изпитваща смайваща смесица от самодоволство и гордост, че имам такъв идеален приятел, когото момичетата видимо умираха да чукат, и едновременно с това бяс към обикновено отвратителния пияница-сексист, който развали хубавата ни феминистка вечер с извратените си преструвки, че е идеалният мъж. Хм. Ще видим колко ще продължи това, мислех си аз, докато го чаках да се върне.