Дневникът на Бриджет Джоунс

Оказва се, че американският еквивалент на 1471 ти казва всички номера, от които са ти се обаждали след последния път, когато си проверявал, и при това колко пъти. Потрепервам от ужас при мисълта за собствените си маниакални обаждания на Даниел в ранните дни на нашата връзка, разголени по този начин. Хубавото тук е, че ако набереш 1471 преди да позвъниш, номерът ти няма да бъде записан на телефона на другия човек. Джуд казва, че все пак трябва да внимаваме, защото, ако си изцяло обзет от мисълта за някого и случайно му звъннеш, когато си е вкъщи, и затвориш, а не се запамети никакъв номер, той пак може да отгатне, че си ти. Трябва да си отварям очите Даниел да не научи тези трикове.

9,30 ч. вечерта. Реших да отскоча до ъгъла за цигари. Като се качвах по стълбите, чух телефонът да звъни. Внезапно сещайки се, че забравих да включа телефонния секретар след разговора с Том, хукнах нагоре, изсипах съдържанието на чантата си на пода, за да открия ключа, и се хвърлих към телефона, който в същия миг спря да звъни. Тъкмо бях влязла в тоалетната и отново зазвъня. Докато изляза, спря. Когато се отдалечих, пак започна. Най-сетне го хванах.

— О, здравей, мило, познай какво!

Мама.

— Какво? — отчаяно запитах аз.

— Ще те водя да ти оправят цветовете! И моля те, стига с това „какво“! Оцвети ме Красива. Омръзна ми до смърт да те гледам в тия сивкави развлечени дрехи. Приличаш на последователка на председателя Мао.

— Мамо. Сега не мога да говоря. Очаквам...

— Хайде, хайде, Бриджет. Не ми се слушат глупости — отсече тя с глас, който по злост можеше да съперничи на Чингис Хан. — Мейвис Ендърби изглеждаше ужасно в ония бежови и жабешки цветове, но след като беше на сесия по подбиране на цветове, сега се носи цялата в прекрасно сигнално цикламено и яркозелено и изглежда с двайсет години по-млада.

— Но аз не искам да се нося в сигнално цикламено и яркозелено — просъсках през стиснати зъби.

— Виж, детето ми, Мейвис е Зима. И аз съм Зима, но ти трябва да си Лято като Уна и да си по-пастелна. Не се знае обаче, докато не ти сложат кърпата на главата.

— Ммм, няма да ходя в Оцветете ме Красива — отчаяно изхриптях аз.

— Бриджет, не ми се слуша повече. Леля ти Уна тъкмо ми разправяше онзи ден, че ако си носила нещо поне малко по-ярко и весело на шведската маса с пуйката, Марк Дарси може би щеше да прояви по-голям интерес. Никой не иска приятелка, която се мотае наоколо с външен вид на излязла от Аушвиц, миличка.

Тъкмо щях да й кажа, че си имам приятел, въпреки че съм облечена от главата до петите в сиво, но перспективата Даниел и аз да станем централна тема на разговори, завършващи с неизчерпаеми народни мъдрости от страна на майка ми, ме спря. Най-сетне успях да я накарам да млъкне за Оцвети ме Красива, като й казах, че ще си помисля.