Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Винаги съм смятала — заговори Наташа с усмивка на познавач, — че хората, които защитават класиката, трябва първо да докажат, че са прочели книгата, преди да им се разреши да гледат телевизионната адаптация.
— О, напълно съм съгласна — заяви Пърпетуа и изригна нови вълни смях. — Каква забележителна идея!
Вече я виждах как намира наум места за Марк Дарси и Наташа на масата си за вечеря наред с нейните Пуховци и Пигита.
— Не биваше да се разрешава на никого да слуша мелодията за Световната купа, — задудна Арабела, — освен ако не е доказал, че е изслушал цялата „Турандот“!
— Макар, разбира се, в много отношения — изведнъж стана сериозна Марковата Наташа, сякаш разтревожена, че разговорът поема грешна насока — демократизацията на културата ни е хубаво нещо...
— Освен в случая на господин Шишко, който би трябвало да бъде пукнат още при раждането си — изпищя Пърпетуа. Когато неволно погледнах задника на Пърпетуа с мисълта „Намерил кой да го каже“, улових Марк Дарси да прави същото.
— Това, което все пак ненавиждам — Наташа изглеждаше разтегната и разкривена, сякаш се намираше в дружество за разисквания в Оксбридж, — е арогантният индивидуализъм, който кара всяко ново поколение да си въобразява, че някак си може да пресъздаде света отначало.
— Но то нали точно това прави — кротко вметна Марк Дарси.
— О, щом държиш да разглеждаш нещата на това равнище... — войнствено откликна Наташа.
— Какво равнище? — запита Марк Дарси. — Това не е равнище, а напълно основателна гледна точка.
— Не. Не. Съжалявам, но умишлено се инатиш — възкликна тя и силно се изчерви. — Не става дума за деконструкционалистични свежи възгледи. Говоря за върховната вандализация на културните рамки.
Марк Дарси имаше вид, като че ли всеки момент ще избухне в смях.
— Мисълта ми е, че ако ще възприемаш този вид морално релативистична линия на поведение в стил „Среща с непознат е прекрасно предаване...“ — Тук тя ми хвърли погнусен поглед.
— Аз наистина харесвам „Среща с непознат“ — възразих аз. — Макар да смятам, че ще е по-добре, ако карат избраните участници да измислят собствени отговори, вместо да четат ония плоски реплики, пълни с игри на думи и сексуални намеци.
— Точно така — намеси се Марк.
— Но пък не мога да търпя „Гладиатори“. Кара ме да се чувствам дебела — казах аз. — Все пак радвам се, че се запознахме. Чао!
Стоях на опашката да си получа палтото и разсъждавах каква разлика може да създаде присъствието или отсъствието на пуловер с ромбове в човешката привлекателност, когато усетих нечии ръце леко да ме прихващат за талията. Обърнах се.
— Даниел!
— Джоунс! Защо се измъкваш толкова рано? — Наведе се и ме целуна. — Ммм, миришеш хубаво! — И ми предложи цигара.
— Не, благодаря, открих вродената си изисканост и зарязах пушенето — заявих аз по някакъв предварително програмиран начин като степфордска съпруга ["Степфордските съпруги" — роман от американския автор на три-лъри Айра Левин, в който съпрузите в градчето Степфорд убиват жените си и ги заменят с техни двойници-роботи, които им се подчиняват във всичко. — Б. пр], измъчвана от желанието Даниел да не беше толкова привлекателен, когато се намирах насаме с него.
— Ясно — подхилна се той, — вродена изисканост значи?
— Да — строго потвърдих аз. — Беше ли на коктейла? Не те видях.
— Знам, че не ме видя. Но пък аз те видях. Говореше с Марк Дарси.
— Откъде познаваш Марк Дарси? — смаях се аз.
— От Кеймбридж. Не понасям тоя зубрач. Същинска баба. А ти откъде го познаваш?
— Той е син на Малкълм и Илейн Дарси — започнах аз и едва не продължих: „Познаваш, Малкълм и Илейн, мило дете. Идваха, когато живеехме в Бъкингам...“
— Кои, по...
— Приятели на родителите ми. Играла съм си с него в детското басейнче.
— Не се и съмнявам, ти малка мръснице — изръмжа той. — Искаш ли да идем да вечеряме?
Вродена изисканост, рекох си аз, вродена изисканост.
— Хайде, Бридж — настоя той и прелъстително се надвеси над мен. — Имам нужда от сериозно обсъждане на блузата ти. Крайно тънка е. Ако я разгледаш отблизо, почти граничи с прозрачността. Хрумвало ли ти е някога, че тази блуза може да страда от... булимия?
— Трябва да се видя с един човек — отчаяно изхриптях аз.
— Хайде, Бридж.
— Не — повторих с твърдост, която доста ме изненада.
— Срамота — нежно отвърна той. — Ще се видим в понеделник. — И ми хвърли такъв мръснишки поглед, че едва не се хвърлих след него с викове: „Начукай ме! Начукай ме!“
11 ч. вечерта. Току-що се обадих на Джуд и й разказах за случката с Даниел, също и за сина на Малкълм и Илейн Дарси, с когото мама и Уна се бяха старали да ме сватосат на пуешкото парти, появил се на коктейла в доста привлекателен вид.