Дневникът на Бриджет Джоунс

Но този път вместо да се разяря и да се обадя в полицията, просто поех дъх през разширени ноздри и си промърморих: „Вродена изисканост“. На вратата се позвъни. Вдигнах слушалката на домофона. Мн. шикозен овчи глас проблея: „Той си има шибана любовница.“ Последва истерично ридание. Втурнах се надолу, където пред апартамента Магда, лееща потоци сълзи, се боричкаше с кормилото на сааба на Джереми, който издаваше „дауиии-дауиии-дауиии“ с неописуема височина, всички фарове и габарити святкаха и угасваха, докато бебето пищеше, сякаш на детската седалка го дереше домашната котка.

— Изключи я! — изкрещя някой от прозорец на горния етаж.

— По дяволите, не мога! — изврещя Магда и се вкопчи в капака на колата.

— Джерърс! — разкрещя се Магда в мобифона. — Джерърс, ти, ебливо, лъжливо копеле! Как да отворя капака на сааба?

Магда е много шик. Но улицата ни не е такава. Тя е от улиците, по чиито прозорци още се мъдрят плакати с призив „Свобода за Нелсън Мандела.“

— Няма да се върна, копеле такова! — продължаваше да крещи Магда. — Само ми кажи как да отворя шибания капак.

И двете с Магда вече бяхме в колата и дърпахме всеки видим и невидим лост, като Магда непрекъснато надигаше бутилка „Лоран-Перие“. Междувременно се събра разярена тълпа. Следващият удар беше появата на Джереми с грохот, яхнал мотора си Харли Дейвидсън. Но вместо да изключи алармата, той започна да дърпа бебето от задната седалка, докато Магда му крещеше истерично. После оня австралиец Дан, който живее под мен, отвори прозореца си.

— Ой, Бриджет — развика се той. — От тавана ми капе вода.

— Мамка му! Банята!

Завтекох се нагоре, но когато стигнах до вратата, разбрах, че съм я затръшнала и съм оставила ключа вътре. Започнах да си блъскам главата в нея и да вия: „Олеле! Олеле!“

Тогава на площадката се появи Дан.

— Божке — рече той, — я най-добре се почерпи една от моите.

— Благодаря — рекох и, кажи-речи, сдъвках предложената ми цигара.

След няколко цигари и много опити с кредитна карта бяхме вътре, за да открием, че апартаментът е плувнал във вода. Не можахме да затворим крановете. Дан се втурна надолу и се върна с гаечен ключ и бутилка скоч. Успя да затвори крановете и започна да ми помага да събираме водата. После алармата млъкна и ние се втурнахме към прозореца точно навреме да видим как саабът потегля с грохот, а Харли-дейвидсънът го следва бясно по петите.

И двамата избухнахме в щуро веселие, вече погълнали достатъчно уиски. После изведнъж, не помня точно как стана, той вече ме целуваше. Положението беше крайно неудобно от гледна точка на етикета, защото току-що бях наводнила апартамента му и съсипала вечерта му, тъй че не ми се искаше да изглеждам неблагодарна. Знам, че това не му даваше право да упражнява сексуален тормоз над личността ми, но този тип усложнение всъщност беше доста приятно след всички драми, вродената изисканост и какво ли не. После изведнъж на вратата се появи мъж в кожен костюм на мотоциклетист с кутия пица в ръка.

— Мамка му — рече Дан, — забравих, че поръчах пица.