Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Чакай малко — прекъсна ме Джуд, — да не би да говориш за Марк Дарси? Адвоката?
— Да. Какво... и ти ли го познаваш?
— Ами да. Работила съм с него. Невероятно мил и привлекателен мъж. Стори ми се, че описа човека от пуешкото парти като пълен урод.
Хъмф. Проклетата Джуд.
22 април, събота
54 кг, цигари 0, алкохолни единици 0, калории 1800.
Днес е исторически ден на радост. След осемнайсет години напразни опити да сляза до петдесет и четири килограма най-сетне го постигнах. Не е някакъв трик на кантара, потвърдено е от джинсите. Аз съм слаба.
Не съществува разумно обяснение. Миналата седмица ходих два пъти в гимнастическия салон, но това, макар и рядко да ми се случва, не е извращение. Ядох нормално. Истинско чудо. Звъннах на Том, който предположи, че може да съм завъдила тения. Начинът да се отърва от нея, посъветва ме той, е да държа купичка с топло мляко и молив пред устата си. (Оказва се, че тениите са любителки на топлото мляко. Направо го обожавали.) Да си отворя устата. После, когато тенията подаде глава, да я увия внимателно около молива.
— Слушай — срязах го аз. — Тенията остава. Обичам новата си тения. Не само че съм слаба, но и вече не ми се пуши и лочи вино.
— Да не си влюбена? — подозрително и завистливо попита Том. Винаги е такъв. Не че иска той да е с мен, защото несъмнено е хомосексуалист. Но когато си единак, последното нещо, което ти се иска, е най-добрата ти приятелка да развие функционална връзка с друг. Поблъсках си главата, после спрях, шокирана от внезапно, смайващо разбиране. Вече не съм влюбена в Даниел. Аз съм свободна.
25 април, вторник
54,3 кг, алкохолни единици 0 (браво), цигари 0 (мн. мн. д.), калории 995 (продължавай в тоя дух).
Хъмф. Тази вечер отидох на купона у Джуд с малка тясна черна рокличка да демонстрирам фигура, предоволна от себе си.
— Божичко, добре ли си? — запита ме Джуд, когато влязох. — Имаш страшно уморен вид.
— Добре съм — съкрушено отвърнах аз.- Отслабнала съм три килограма и половина. Защо питаш?
— А, нищо. Просто си помислих...
— Какво? Какво?
— Че може би си ги свалила прекалено бързо от... лицето си — заглъхна тя и погледна втренчено видимо спаруженото ми деколте.
Саймън беше същият.
— Бриджееет! Имаш ли цигарка?
— Не, отказах ги.
— О, проклятие, нищо чудно, че изглеждаш толкова...
-Какво?
— А, нищо, нищо. Само малко... измъчена.
И цяла вечер все така. Няма нищо по-лошо от това хората да ти казват, че изглеждаш уморена. Биха могли да си спестят усилията и направо да заявят, че приличаш на пет вида лайна. Чувствах се толкова доволна, че не пия, но с напредването на вечерта, докато всички ставаха все по-пияни, аз започнах да се усещам толкова спокойна и самодоволна, че сама си досадих. Непрекъснато се откривах ангажирана в разговори, когато всъщност не бях в състояние да произнеса дори дума и само гледах и кимах мъдро и сдържано.
— Имаш ли чай от лайкучка? — рекох по едно време на Джуд, когато тя минаваше покрай мен, хълцукайки щастливо, при което приятелката ми изпадна в пристъп на кикот, прегърна ме през рамо и падна. Реших, че ще е най-добре да си ходя.
Когато най-сетне се прибрах, се пъхнах в леглото, положих глава на възглавницата, но нищо не ставаше. Местех главата си от място на място, но все не можех да заспя. Нормално вече щях отдавна да хъркам и да сънувам някакъв травматизиращ параноичен сън. Запалих лампата. Беше само единайсет и двайсет. Може би трябваше да направя нещо като... ами ъъ... кърпеж? Вродена изисканост. Телефонът звънна. Беше Том.
— Добре ли си?
— Да. Чувствам се прекрасно. Защо?
— Ами тази вечер изглеждаше малко... смачкана. Всички забелязаха, че не си на себе си.
— Не, добре бях. Видя ли колко съм слаба? — Мълчание.
— Том?
— Сладурче, мисля, че преди изглеждаше по-добре.
Сега се чувствам празна и объркана, сякаш изпод краката ми са издърпали килимче. Осемнайсет години на вятъра. Осемнайсет години пресмятане на калории и мастни единици. Осемнайсет години купуване на дълги ризи и сака и излизане от стаята с гръб към вратата в интимни моменти, за да си скрия задника. Милиони изварени торти и тирамисута, десетки милиони резенчета сирене „Ементал“ неизядени. Осемнайсет години на борба, саможертви и стремления... и за какво? Осемнайсет години и резултатът е „уморена и смачкана“. Чувствам се като учен, открил, че делото на живота му е било една голяма грешка.
27 април, четвъртък