Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Какво ти е било чудно?
— Чудех се защо не мога да я забравя… Тя беше лоша и жестока, опитваше се да навреди на всички ни и сега е мъртва. Защо тогава не ми излиза от главата?
— Не можеш да си го избиеш от главата?
— Не мога. Опитвам се, но… — тя млъкна. Махна с ръка пред очите си объркано. — Понякога имам чувството, че зная за Нофрет, Хори.
— Знаеш? Какво искаш да кажеш?
— Не мога да го обясня. Но то ме обзема понякога и тогава ми се струва, че едва ли не е тук, до мен. Почти имам чувството, че съм тя — като че ли зная какво чувства. Тя беше много нещастна, Хори, сега го разбирам, макар и не навреме. Искаше да ни нарани всички, защото беше толкова нещастна.
— Ти не можеш да знаеш това, Ренизенб.
— Не, разбира се, не мога да зная, но го чувствам. Такава покруса, такава горчивина, такава черна омраза — това видях на лицето й веднъж и не го разбрах! Тя сигурно е обичала някого и после всичко е тръгнало наопаки… Може би той е умрял… или е заминал, но това я е направило такава — да иска да причинява болка, да измъчва. О! Казвай каквото си щеш, но аз зная, че съм права! Тя стана наложница на този старец, баща ми, дойде тук и ние не я харесахме. И тя си е помислила да ни направи всички нещастни като нея… Да, това беше точно така!
Хори я погледна с любопитство.
— Колко си уверена само, Ренизенб! Все пак ти не познаваше добре Нофрет.
— Но аз чувствам, че това е истина, Хори. Чувствам нея — Нофрет. Понякога я усещам съвсем близо до мен…
— Разбирам.
Настъпи мълчание. Беше почти тъмно. После Хори каза тихо:
— Нали вярваш, че Нофрет не умря при злополука? Мислиш, че е блъсната ли?
Ренизенб почувства силно отвращение, като чу собственото си мнение толкова ясно изразено.
— Не, не, не казвай това!
— Според мен е по-добре да го кажем, Ренизенб, щом ти се върти в главата. Не мислиш ли така?
— Аз — да!
Хори наведе замислено глава и продължи:
— А смяташ ли, че Собек го е направил?
— Кой друг може да е бил? Помниш ли го със змията? А помниш ли какво каза — тогава, в деня на смъртта й, преди да излезе от голямата зала?
— Спомням си какво каза, да. Но не винаги хората, които говорят много, правят много!
— А не мислиш ли, че беше убита?
— Да, Ренизенб, мисля… Но все пак това е само предположение. Нямам доказателства. Не смятам и че могат да се намерят. Затова посъветвах Имхотеп да се съгласи, че е било злополука. Някой е блъснал Нофрет… Ние никога няма да разберем кой е бил.
— Искаш да кажеш, че според теб не е Собек?
— Според мен не е. Но, казах ти, никога няма да разберем. Затова по-добре е да не го обсъждаме повече.
— Но ако не е Собек, кой мислиш, че е?
Хори поклати глава.
— Ако имам нещо предвид, то може да се окаже погрешно. Така че по-добре е да не казвам…
— Но тогава ние никога няма да узнаем!
В гласа на Ренизенб имаше уплаха.
— Може би… — Хори се поколеба. — Може би така е най-добре.
— Да не знаем?
— Да не знаем.
Ренизенб потръпна.
— Но тогава… О, Хори, страх ме е!
ГЛАВА XI
Първи месец от Лятото — 11-и ден
I
Последните церемонии бяха завършени и заклинанията — надлежно изречени. Монту, гадателят на храма на Хатор (Богиня с образ на крава — на плодородието и богатството, кърмачка на египетския владетел, родителка на надеждите. Бел. прев.), взе метлата от хеденова трева и грижливо помете стаята, докато изричаше заклинанията за прогонване следите на всички зли духове, преди вратата да бъде запечатана завинаги.
После гробницата беше запечатана и всичко, което остана от работата на балсаматорите — гърнетата, пълни с натрон (Самороден натриев карбонат. Бел. прев.), солта и парцалите, допирали се до тялото, — беше сложено в една малка съседна стаичка. Нея също запечатаха.
Имхотеп изпъна рамене и си пое дълбоко въздух, свали от лицето си набожното погребално изражение. Всичко беше извършено по подобаващ начин. Нофрет бе погребана според задължителните обреди и без да се икономисват разходите (според Имхотеп те май бяха прекалени).Той размени любезности със свещениците, които бяха завършили вече светите си работи и отново се бяха превърнали в светски мъже. Всички слязоха в къщата, където ги очакваха подходящи ястия да се подкрепят.
Имхотеп обсъди с главния гадател новите политически промени. Тива бързо се превръщаше в много силен град. От дълго време насам имаше възможност Египет отново да се обедини под единно управление. Златният век на строителството на пирамиди можеше да се върне.
Монту говореше с почит и одобрение за цар Небхепет-Ре. Първокласен воин и мъж на честта. Поквареният и страхлив Север трудно можел да му се противопостави. Един обединен Египет — това сега било необходимото. А то несъмнено предполагало големи неща за Тива…