Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Да не е избягала? — прекъсна го ядно Джулиън и шумно остави чашата си на масата.
— О, не, полковник, но тя спи и сеньора Браганца не можа да я събуди.
— Може би е по-добре да я оставим да се наспи — предложи съчувствено Уелингтън.
— Глупости! Сигурен съм, че не спи — отсече Джулиън. — Пак е решила да се прави на важна. Ей сега ще отида да я доведа. След петнадесет минути се връщам. — Той се завъртя рязко на токовете си и излезе от стаята.
— Я виж ти — промърмори изненадано полковник Уебстър. — Нямам търпение да се запозная с това момиче. По всичко личи, че е направила силно впечатление на Сейнт Симон.
— Прав сте — съгласи се главнокомандващият и замислено смръщи чело. — Нашият приятел просто не е на себе си.
Сеньора Браганца поздрави полковника с поток португалски думи и много изразителни жестове. Джулиън, който почти не знаеше езика, но говореше добре испански, разбра, че „бедното дете“ спи като бебе и било престъпление да го събуждат. В очите на местното население от Португалия и Испания партизаните бяха безгрешни и очевидно вдовицата беше готова да се бори като лъвица за своята гостенка.
Джулиън беше принуден да я избута настрана, защото тя бе застанала на стълбището и не му позволяваше да се качи. Вземайки по две стъпала наведнъж, той се втурна нагоре, следван по петите от сеньората. Отвори с трясък вратата на малката таванска стая и изведнъж спря като закован, сякаш се удари в невидима бариера.
Лунната светлина огряваше тясното легло, в което спеше Ла Виолет. Тя беше легнала по гръб, ръцете й бяха вдигнати на възглавницата от двете страни на главата и свити в юмруци като на бебе.
Джулиън затвори вратата под носа на хленчещата вдовица и се промъкна на пръсти към леглото. Спря пред него и се вгледа в спящото момиче. Лицето й изглеждаше по детски невинно и това го учуди безкрайно. Тъмните, гъсти полумесеци на ресниците бяха паднали върху високите скули, които опъваха гладката, загоряла от слънцето кожа. Ала дори сънят не беше в състояние да омекоти твърдата линия на устата и упоритата брадичка.
— Тамсин? — Джулиън изговори името й тихо, без да осъзнава, че го използва за първи път.
Момичето се раздвижи, ресниците му затрепкаха, устните промърмориха думи на протест. Ала нещо в реакцията й, може би бързината, го убеди, че тя изобщо не спеше… и е знаела, че той я наблюдава.
Мъжът стисна здраво устни и проговори дрезгаво:
— Ставайте, Тамсин. С мен не можете да си играете.
Тя отвори дълбоките си сини очи и го погледна с толкова дяволит израз, че дъхът му спря. Без да го изпуска от очи, тя вдигна стъпала, изблъска с бързо движение завивката и разкри тялото си, което блесна на лунната светлина. Усмихна му се, вдигна едната си вежда, после положи ръце върху тялото си с недвусмислено подканящ жест.
Джулиън изохка задавено, смаян от безсрамието й, от голата чувственост на поканата. Всички мускули на тялото му се напрегнаха, за да й устоят. Когато най-после заговори, гласът му отекна в тишината на стаята.
— Давам ви десет минути да се облечете и да ме придружите на вечерята. Ако не сте готова, ще ви извлека навън и ще ви пренеса чисто гола по улиците на града. Кълна се, че ще го направя. — После и обърна гръб и се спусна надолу по стълбата, сякаш го гонеха всички дяволи на ада.
Тамсин преметна крака през рамката на леглото и се протегна. Странно, но този английски полковник изобщо не реагираше така, както тя очакваше от него. Опитът я беше научил, че мъжете никога не отказваха на такава покана. Особено когато не бяха обвързани, а тя знаеше, че полковникът няма жена. Нима беше заподозрял какво беше замислила — и какво е мястото му в нейното бъдеще?
Любезната й домакиня се бе погрижила за чисто бельо, донесе й чорапи и долна риза. Дрехите бяха от груба, ръчно изпредена вълна, не от фината батиста, лен или коприна, с които Тамсин беше свикнала. За дъщерята на Ел Барон подбираха само най-доброто. Но поне бяха чисти, както беше чисто и току-що изкъпаното й тяло и измитата коса. Вдовицата беше изчеткала кожения панталон и беше излъскала ботушите от кордовска кожа, за да блестят. Тамсин се почувства много по-добре, отколкото през последните дни, и слезе по стълбата с лека крачка и леко сърце. Без да бърза, тя излезе на улицата и застана пред гневния и нетърпелив полковник Сейнт Симон.
— Е, милорд полковник, готова съм да ви придружа. — Тя му се усмихна дружелюбно, сякаш заредената с напрежение сцена в спалнята й не се беше състояла.
— Гладна съм като вълк и се надявам, че вашият главнокомандващ обича добрата храна.
Джулиън не си направи труд да й отговори. Обърна се и тръгна с бързи крачки по калдъръмената улица, осветена на равни разстояния от газени лампи и оживена като посред бял ден. Армията никога не спеше, обсадата на града Бадахос продължаваше и на лунна светлина.