Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Доведете я тук — каза след малко Уелингтън. — Искам да чуя какво има да ни каже.
Джулиън кимна и се опита да го подготви за срещата.
— Впрочем, тя съвсем не е онова, което вероятно очаквате. Малката е наполовина англичанка. Произходът й е доста необичаен. Твърди, че майка й е дошла от Корнуол, но не знам дали мога да й вярвам. Каза ми също, че е от аристократичен род.
Уелингтън изсвири тихо през зъби.
— Не е за вярване! Мислите ли, че високопоставена англичанка би се омъжила за разбойник като Ел Барон?
— Прав сте, сър. Но защо й е да измисля такава невероятна история?
Уелингтън почеса дългия си нос.
— Не мога да измисля причина.
Джулиън вдигна рамене. После отиде до вратата и я отвори.
— Виолет!
Тамсин скочи от перваза на прозореца и тръгна към вратата. На минаване остави празната си чаша на писалището на адютанта. Изгледа изпитателно полковника и се мушна покрай него в кабинета на главнокомандващия.
Уелингтън сведе глава за поздрав, погледът му обходи бързо дребната фигура в мръсен, захабен панталон и големи ботуши. Тамсин все още носеше патрондаша си, пушката беше метната на рамото й, ножът беше втъкнат в колана й.
Въпреки това изглеждаше крехка и безпомощна. Много млада, много самотна, макар че в погледа й блестеше обичайното предизвикателство.
— Мисля, че имате нещо, което искате да ми продадете — проговори Уелингтън.
— Ако цената е прилична — съгласи се тя.
— А каква е вашата цена?
Тамсин поклати глава.
— Простете ми, но искам първо да ми дадете малко време, за да си почина, и след това ще започнем преговорите. Все още не знам какво точно искате да чуете от мен.
Тя хвърли бърз поглед отстрани към Сейнт Симон и този поглед беше пълен с толкова чувствен плам, че полковникът спря да диша.
— Може би полковникът ще ми намери местенце, където бих могла да си почина.
В тялото му веднага се събуди споменът за любовната наслада, кръвта му потече бърза и гореща. За бога, тази жена го бе обсебила!
Трябваше веднага да се махне от нея, да се отдалечи от опасното изкушение, от омагьосващите виолетови очи и стройното малко тяло.
Той доведе момичето тук и можеше да смята задачата си за приключена. Какво го засягаше как Уелингтън възнамерява да води преговорите?
— Трябва да ме извините, но аз имам намерение да се върна в частта си — отговори с леден глас той и се обърна да си върви. Точно в този момент Тамсин се олюля и протегна ръка да потърси подкрепа.
— Какво има? — Джулиън се хвърли към нея и я прегърна през кръста. Тя се облегна на гърдите му, мъничка, ранима фигурка на широкото му рамо.
Доволна, Тамсин затвори очи. После сведе глава и се притисна до жакета му, защото никой не биваше да види задоволството й. Сесил не бе преувеличила, като й разказваше за глупавото рицарство на английските джентълмени. Тя искаше лорд Сейнт Симон да бъде до нея по време на целия и престой в Елвас и беше готова да приложи малко хитрост, за да постигне целта си.
— Какво има? — повтори Джулиън. — Болна ли сте?
— Само съм много уморена — отговори с пресекващ глас тя. — Съжалявам, държах се глупаво… Но се чувствам толкова слаба.
— Елате до огъня. — Уелингтън изглеждаше загрижен. — Изпийте чаша вино, то ще ви ободри. — Той й наля чаша вино и погледна през рамо към разтревожения полковник, който отнесе момичето на стола до огъня.
— Заповядайте. — Уелингтън й подаде чашата. — Пийте… да, така е добре. — Той й кимна окуражително, когато тя изпи чашата до дъно.
Тамсин вдигна глава и му се усмихна със слаба, трепереща усмивка.
— Много сте мил… Благодаря ви, сър.
Джулиън се приведе към нея и сложи ръка на рамото й. Ала изведнъж се оттегли с такава бързина, сякаш се бе опарил. Това малко дяволче бе замислило поредната си хитрина! Как не се сети по-рано! Той отстъпи няколко крачки назад, опря се на перваза на камината и огледа изпитателно смело усмихващата се малка бандитка. Какво, по дяволите, искаше от него?
— Джулиън, трябва веднага да й намерим подходящ подслон. Ще попитам младия Сандерсън, той сигурно знае нещо. — Уелингтън отиде до вратата, за да поговори с младия майор, чиято задача беше да организира и урежда всички възможни и невъзможни неща за своя командир, все едно колко сложни бяха обстоятелствата.
— Какво сте намислили? — попита тихо полковникът. — Мен не може да измамите с този внезапен припадък, Виолет.