По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Изглеждам ли ти тъжна?
— Да — кимна Джаред.
Беше странно колко добре се разбират, без недомлъвки и намеци. Рандъл, както и всички нейни приятели, обикновено не се изразяваше толкова директно. Единственият човек, когото беше познавала и който винаги казваше това, което мисли, беше баба й.
Джаред стана и се приближи. Стори й се огромен, когато се изправи пред нея. Беше свикнала с брадата и дългата му коса и те не го правеха по-малко очарователен в нейните очи.
Неочаквано той я хвана за раменете.
— Не искам да си тъжна, Виктория.
— През последните дни съм станала болезнено чувствителна. — Тя се усмихна нервно, смутена от топлината на ръцете му, проникваща през плата на ризата. — Може би причината е ударът в главата. Той повдигна брадичката й и се вгледа в лицето й.
— Изглеждаш много по-добре. Удареното място не е толкова подуто. Да можеше да се видиш, цялата беше в кръв, когато те издърпах от поточето. Беше в шок. Помислих, че си мъртва.
Той я погали по лицето с опакото на ръката си и Виктория потрепери. Усети възбудата, която излъчваше тялото му, но той чудесно се владееше. Близостта му я изнерви съвсем. Тя опита да се отдръпне, но Джаред не й позволи.
— Защо се разстрои преди малко, когато ти казах, че те харесвам?
Лицето му беше крайно напрегнато и тя се изплаши, усетила вълнението му да се предава и на нея.
Той леко я погали по косата.
— Толкова си красива, Виктория… Искам да те докосвам. Толкова си нежна!
Тя прехапа устни. Пожела да го прегърне и да сподели самотата му, но един вътрешен глас ужасено я предупреди докъде може да доведе подобно лекомислие.
— Гледах устните ти, докато спеше — прошепна той. Гласът му беше по-дълбок от преди и издаваше едва стаена страст. — Пожелах да те целуна. Но си казах, че не бива — та аз не те познавам! Но сега… Сега още повече го искам.
Джаред изглежда не забелязваше, че тя трепери. Пръстите му се впиха в раменете й и Виктория усети силата и топлината им.
— Не мисли за това — прошепна тя. — Идеята не е добра.
Вместо отговор, мъжът я притегли към себе си. Тя си представи как я грабва в прегръдките си. Беше като хипнотизирана. Светлината на огъня играеше по мъжественото му лице и тя се почувства съвсем безпомощна.
Джаред сведе глава и докосна устните й. Беше безкрайно нежна целувка, увличаща с неизказани обещания.
Виктория не устоя. Остави се да я целуне, замаяна от близостта му. Устните му бяха влажни и чувствени. А когато плъзна език между нейните, я притисна толкова силно в прегръдките си, че сърцето запърха в гърдите й. Но, усетила възбудата му, тя се изплаши. Подобна близост само щеше да ги направи нещастни. Откъсна устни от неговите и се отдръпна.
— Не! — промълви, останала без дъх. — Не бива, Джаред.
Той обсипа с целувки шията й, без да обръща внимание на протестите й. Ала тя успя да провре ръце между телата им и го блъсна в гърдите с всичка сила.
— Не! — почти извика.
Джаред я пусна и тя политна назад.
— Какво има?! — Изглеждаше шокиран.
— Не искам да ме целуваш! — промълви тя с треперещ глас.
— Защо? — Протегна ръка и улови китката й. Лицето му изразяваше смайване и объркване.
Тя издърпа ръката си и се отдалечи. А когато той понечи да се приближи отново, Виктория отиде от другата страна на огъня и извика:
— Остави ме!
— Виктория, не разбирам… Само исках да те целуна. Мислех, че и ти искаш.
— Не съм искала!
— Но… на мен ми се стори…
— Грешиш, Джаред! — Сърцето й биеше лудо и тя се чувстваше също тъй заплашена от насилие, както и когато Стив Парнъл я беше нападнал пиян. — Просто стой далеч от мен. Моля те!
Смайването му премина в гняв.
— Просто направих това, което мислех, че и ти желаеш!
— Съжалявам, ако съм те подвела. Изпитвам само състрадание към теб, а ти си го изтълкувал погрешно.
— Не, не ти вярвам. Ти просто се уплаши — поклати глава той.
Тя пое дълбоко дъх и опита да се успокои.
— Е, добре, получи се недоразумение. Грешката е моя. Не се опитвай да ме целуваш отново. Предупреждавам те!
Джаред я изгледа с нескрито недоволство. Изминаха няколко безкрайни минути.
— Отивам да си легна.
— Джаред! — извика Виктория след него.
Той спря.
— Какво?
— Съжалявам. Грешката не е твоя, а моя.
— Защо просто не ми каза, че не ме харесваш? Щяхме да си спестим разочарованието.
— Не е вярно! Харесвам те. Но не по този начин.
Той се помъчи да разбере думите й, но се отказа и бързо излезе.
Девета глава
След като Джаред излезе, Виктория постоя малко до огъня. Изпитваше безкрайна пустота и отчаяние.