По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Всичките й надежди бяха отлетели. Той сигурно я мразеше. Беше го отблъснала, беше наранила гордостта му. Не можеше да си представи отношенията им отсега нататък. Всичко беше толкова объркано.
Седна и обгърна колене. Искаше й се никога да не бе напускала Бъркли и да не бе се забърквала в тази история. Можеше да бъде и по-лошо, ако Джаред не се бе овладял.
Напълно възможно е следващия път, когато я пожелае, всичко да завърши по друг начин. Те бяха, както той й напомни, в неговия свят. Той бе господарят тук и тя бе напълно зависима от него.
Дали Джаред щеше да се държи зле с нея, или не, нямаше значение. Нима можеше да се надява, че ще го задържи далеч от себе си? Но това не беше единственият проблем. Виктория беше разбрала, че е напълно възможно тя да загуби контрол над себе си. Когато я целуна, не го възпря веднага, защото бе усетила силна възбуда — доказателство за деликатния риск в подобна ситуация.
Можеха да минат седмици или само дни, но те щяха да се любят — поради взаимна слабост или поради невъзможността той да остане далеч от нея. Сексът беше неизбежен, освен ако, разбира се, тя не се измъкнеше, преди да се е случило.
Трябваше да се отдалечи от пещерата достатъчно, за да сигнализира на хеликоптера, без да го изложи на опасност. А ако хеликоптерът не се върнеше, просто щеше да се опита да премине планината. Нямаше друг избор.
Беше валяло през целия ден, макар и с прекъсвания, но ако времето се оправеше до сутринта, щеше да тръгне. Джаред твърдеше, че няма да успее. Снеговалежите тепърва започваха и Виктория беше сигурна, че планината все още е проходима.
Нямаше съмнение, че щеше да се опита да я спре. Затова трябваше да тръгне рано, преди изгрев — слънце, когато той още не е станал. Легна си, молейки се времето да е хубаво на сутринта и да не са прекратили търсенето. Спа неспокойно. От време на време се стряскаше в съня си, отваряше очи и поглеждаше към прозореца, за да се увери, че не се е успала.
Когато най-накрая реши, че е време да тръгне, запали свещ и отиде до прозореца, за да види какво е времето. Снегът беше спрял.
Тихо разрови в килера за още дрехи. Нямаше палто и се надяваше да навлече каквото й попадне. Най-големият проблем бяха краката й. Мокасините, които Джаред й бе направил, ставаха за в пещерата, но едва ли за ходене по снега. Реши да увие кожи около краката си като Джаред.
Облече се бързо и успя да си направи нещо като шапка и подобие на ръкавици от кожени кръпки, които привърза с ивици тънка кожа. Обличането й отне повече време, отколкото предполагаше. Взе няколко шепи орехи, сушени плодове и една ябълка. Небето вече просветляваше.
Угаси свещта и погледна към спалната. Знаеше, че Джаред ще се разгневи, когато открие, че е изчезнала. Би било хубаво да му остави бележка. Но единствените неща за писане бяха до леглото му. Всъщност нямаше значение.
Щом се показа навън, я прониза леден вятър. Погледна небето. Беше оловносиво. Отново щеше да вали. Осъзнаваше какъв риск поема. За миг се поколеба. Но алтернативата беше да прекара цялата зима сама с Джаред.
Пое дълбоко дъх и започна да си проправя път през снега, натрупан пред входа на пещерата. Стигна скалната тераса и погледна от нея. Ниско долу, под слабите лъчи на слънцето, се разстилаше долината. Поляната, по която се бе разхождала, за да привлече вниманието на Джаред, и се стори малко петно. Трябваше да стигне дотам и с малко късмет, можеше да открие собствените си дрехи около потока.
Пътеката водеше в подножието на хълма. Но като се имаше предвид мизерното й облекло, не биваше да хаби сили и трябваше да избере най-прекия път.
Студеният вятър отнемаше топлината на тялото й. Навитите вместо ботуши кожи, почти не я предпазваха от студа, дори й беше трудно да стъпва по заледените скали. Беше крайно изтощително да си проправя път през дълбокия сняг, затова спираше често да си почине. Утрото бе мрачно. Нямаше добра видимост. Често падаше, но се изправяше и продължаваше. При едно от паданията си удари крака.
Скоро теренът стана по-равен и тя започна да напредва по-бързо. Но когато съвсем се развидели, започна да вали сняг. Тя отчаяно извърна очи към оловносивото небе и простена. Предстоеше й неимоверно труден преход. Хеликоптерът вероятно нямаше да се появи поради лошото време, което означаваше, че трябва да се справя сама. Всичко бе срещу нея.
Беше изминала около километър, когато реши да си почине малко. Завря се в една пукнатина в скалите на завет. Студът бързо изцеждаше силите й. Още не беше се възстановила напълно. Преходът беше тежък дори за здрав човек. Защо снежната буря не бе закъсняла с още един ден!