По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Тъкмо събра сили да продължи спускането и вик продра тишината, отеквайки в долината. Джаред! Беше открил бягството й. Дори от това разстояние усети тревогата му, но успя да се овладее. Трябваше да продължи, независимо какво щеше да й струва. Всяка минута я приближаваше към целта. Дано да й стигнеха силите. В противен случай я очакваше ад.
Надолу по планинския склон снегът беше по-дълбок. Няколко пъти затъва до кръста и трябваше да си проправя път със сетни сили. Беше на километри от най-близкия път, а връщането към цивилизацията й изглеждаше неосъществима. Силите бързо я напускаха. Краката й вече не се подчиняваха. Дълбокият сняг беше като подвижни пясъци и коварно заплашваше да я погълне. Тя залиташе във въздуха, разперила безпомощно ръце и бухваше в някоя преспа. Започна да я обзема паника. Трябваше да се пребори с нея.
Започна да спира на всеки няколко крачки, защото се задъхваше и не усещаше тялото си. Положението взе да става безнадеждно. Изкушаваше се да легне да са почине, но това означаваше сигурна смърт.
С мъка тя се прислони в една цепнатина. Изяде няколко ореха, после малко сняг, тъй като знаеше, че обезводняването е пагубно. Позволи си кратка почивка, но скоро се изправи — трябваше да продължи, докато силите все още не бяха я напуснали. Поне се бе отдалечила на достатъчно разстояние от пещерата и дори да не успее да се добере до пътя, нямаше да издаде Джаред.
Спомня си любимата фраза на баба си: „Никога не се предавай!“ Събра остатъка от силите си и запристъпва, повтаряйки си безпаметно: „Никога не се предавай. Никога не се предавай…“
Краката й тежаха като оловни. Всяка стъпка беше борба. Накрая затъна до кръста в снега и спря. Не можеше да продължи по-нататък. Край! Погледна небето и снегът, който тихо се стелеше и я затрупваше. Обхвана я странно спокойствие. Почувства, че смъртта е близо. Но странно, това не й причини терзания, нито страдание. Тялото й се отпусна и тя затвори очи, за да заспи завинаги…
Дойде на себе си, когато някой грубо я сграбчи за раменете и я повдигна. Отвори очи. Проклетият Джаред! На лицето му бе изписан страх и гняв. От устата му излизаше пара. Заприлича й на древен отмъстителен бог.
— Виктория, защо го направи? — изръмжа той. — Те няма да дойдат в снежната виелица. На какво разчиташе?
Тя не можеше да му отговори. Искаше само да се отпусне и да спи, да спи…
Той я разтърси толкова силно, та чак й причини болка и изкрещя:
— Събуди се, Виктория! Не можеш да останеш тук. Връщаме се.
— Не мога, нямам сили…
Джаред не подхвана спор. Повлече я към най-близкия бор. Облегна я на ствола на дървото, задълба снега, уви я в кожената завивка, която беше донесъл и я сложи да легне в ледената пещера. Настани се до нея и я прегърна, за да я стопли.
Тогава Виктория си даде сметка, че той за втори път спасява живота й. Притисна лице до мократа му брада и заплака. Джаред грижливо я загърна в завивката и се опита да я сгрее със собствената си топлина. Така щяха да надвият дяволския студ. Но този подслон беше само временен.
— За човек, завършил колеж, си доста неразумна — каза той. — Изкачването ще бъде много по-трудно от слизането.
— Аз няма да успея да се изкача…
— Трябва! Не можем да издържим тук цяла нощ. Бурята е силна и може да продължи с дни. Трябва да се върнем в пещерата.
— Не мога, Джаред — немощно извика тя. — Знам, че не мога. Спаси поне себе си. Тръгвай!
Той се усмихна, сякаш бе казала най-голямата глупост.
— Твой ред е да готвиш вечеря, скъпа. Не е честно два пъти подред аз да го правя, нали?
— Как можеш да се шегуваш в такъв момент? — опита да се усмихне Виктория.
— Ами, не е трудно. Имам една теория — шегувай се, напук на всичко. Веднъж ме рани мечка и целият кървях. Знаех, че ще умра, ако не стигна до пещерата. Затова докато пълзях, си разказвах вицове. Дори се смях!
Тя поклати глава.
— Чудак!
— Добре, вече раздаваш комплименти, значи си спасена. — И той я докосна по бузата усмихнат.
— Но аз не мога да се изкача по скалите, Джаред. Наистина не мога! Затова не губи време и сили.
— Ако не можеш да вървиш, ще те нося. И преди съм го правил.
— Да, но тогава нямаше метър сняг.
— Не спори с мен! Пести си енергията. Първо да хапнем нещо и тръгваме.
Джаред извади орехи и плодове. Вместо вода, лапнаха по малко сняг. Виктория почувства прилив на сили.
Джаред отказваше да промени решението си, затова тя трябваше да се стегне. Излязоха от заслона и виелицата ги обгърна. Вече валеше толкова силно, че Виктория напълно загуби ориентация. Джаред спомена, че тръгват към планинския склон, но тя изобщо не го виждаше през пелената от сняг.
Избираше лесен път и Виктория го следваше, но когато теренът стана по-стръмен, започна да залита. Джаред я вдигна и я преметна през рамо.