По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Животът му съвсем се бе объркал през последните няколко дни. Присъствието на жена в пещерата го смущаваше и изнервяше, макар да започваше да му харесва.
Предишната нощ, когато се къпа, се беше възбудил само при мисълта, че тя лежи наблизо полугола под одеялото. А когато се събуди тази сутрин и си я представи в съседната зала, отново се почувства по същия начин. Представи си как я люби. Толкова я желаеше! Беше изпитвал същото чувство и преди. Разбира се, с Трейси беше по-различно. Тя го обичаше и възнамеряваха да се оженят. Виктория обаче му въздействаше по особен начин, нищо, че едва я познаваше.
Точно в този момент хеликоптерът отново мина над тях и шумът беше толкова силен, че стъклата на прозореца завибрираха. Жената не помръдна, дори не реагира на звука. Знаеше, че тя още плаче и въпреки че се срамуваше да го признае, сърцето му се сви.
И след час Виктория още не бе възвърнала силите си. Чаят я стопли, но Джаред не й предложи никаква друга храна. Затова сама отиде до килера и си взе нещо за хапване. Не му дължеше никакви обяснения, нито извинения. Когато се върна при огъня, само го погледна, но и двамата замълчаха.
Малко по-рано го беше чула да излиза. Беше изнесъл еленското месо. Нямаше представа къде го сложи. След това беше почистил и сега седеше до прозореца, кръстосал крака, и майстореше нещо.
Виктория ядеше с гръб към него, като с това недвусмислено му даваше да разбере, че не желае компанията му. Щом бе решил да се държи грубо, не заслужаваше приятелско отношение.
Денят преваляше, а тя продължаваше да лежи край огъня в полусънно състояние. Джаред работеше мълчаливо до прозореца. Виктория се чувстваше крайно отегчена, но колкото и да й се искаше да почете, не смееше да му поиска книга. Помнеше колко неприятно му стана, когато разбра, че е тършувала из нещата му. По-добре да мълчи цяла зима, отколкото да го моли за нещо!
Джаред бе свикнал със самотата и мълчанието явно бе постоянното му състояние. Спокойно можеше да не й обръща внимание и да продължава постарому. А тя щеше просто да вегетира. Подобна нерадостна перспектива я караше трескаво да търси начин да се махне оттук — ако не по въздуха, то пеша.
Късно следобед Виктория заспа. Когато се събуди, с изненада забеляза, че Джаред седи до нея и се взира в огъня. Той я погледна и се усмихна незабележимо.
— Имам подарък за теб — каза той и й подаде чифт мокасини. Бяха обточени с мека кожа и изглеждаха прекрасно.
Объркана от жеста му, тя седна и го погледна невярващо.
— Направил си ги за мен!
— Да.
— Благодаря ти. Много са хубави.
— Когато ти разтривах краката, видях горе-долу колко са големи. Мисля, че ще ти станат. Пробвай ги.
Виктория се отви и обу мокасините.
— Стават ти, нали?
— Съвсем по мярка са ми.
Очите му се смееха. Беше доволен от себе си.
— Тази вечер ще направя специална вечеря. Нямам големи запаси от газ, но все пак трябва да си правим истински вечери от време на време.
— Газ? На газов котлон ли стопли толкова бързо вода за чая?
— Да, имам котлон с бутилка в склада. И консерви от говеждо месо, чили и зеленчуци. Доволна ли си?
Тя кимна.
— Тази вечер ще ядем прясно еленско месо. Мога да стопля малко царевица и зелен фасул. Менюто ти харесва, нали?
Тя отново кимна. Въпреки щедрия му жест, трябваше да се махне оттук.
— Джаред, мразя да започвам неприятни теми… — Тя замълча за момент. — Разстроена съм от това, което се случи сутринта. Трябва да поговорим.
Тогава Джаред направи нещо съвсем неочаквано. Хвана ръката й и погали дланта й с палец. Виктория занемя от изненада. Но усети колко силна е ръката му, с дълги пръсти като на художник. Долови стаеното колебание в погледа му. Мъжът мълчеше и тя побърза да измъкне ръката си.
— Добре — рече Джаред, сякаш не забелязал отдръпването й. — Да поговорим, щом искаш. Но нека първо да вечеряме. Винаги съм по-спокоен на пълен стомах.
— Съгласна съм, да бъде след вечеря.
— Искам да те попитам само дали не те нараних, когато те бутнах в снега? И… Надявам се, не си много тъжна.
— Напротив.
— Ще поговорим и за това. По-късно. Останалото месо трябва да бъде опушено, преди да се е развалило.
Неочаквано той се изправя и я погледна победоносно, като кимна към входа на пещерата.
— Заваля!
Виктория проследи погледа му. Наистина, отново валеше сняг. В сумрака на късния следобед снежинките лениво се стелеха и затрупваха всичко наоколо.
Осма глава
Джаред опушваше месото в задната част на пещерата, където беше издълбано огнище в пода. Виктория му помагаше.