По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Джаред залази, като придърпваше тялото й метър по метър, скала след скала. Напредваше неимоверно мъчително, но спасението беше близо. И наистина скоро се озова пред входа на пещерата. Отново бе натрупал сняг и трябваше със сетни сили да издърпа вратата. Започна да рие с ръце, съзнавайки, че всяка минута е ценна. Сърцето на Виктория можеше да спре!
Най-накрая достигна вратата, открехна я и се промъкна вътре. След това се обърна и сграбчи Виктория за яката, като я довлече до мястото, където миналия ден бе стоварил убития елен. Отпусна се по лице на студения каменен под и изхриптя. Беше успял!
Огънят отдавна бе изгаснал и в пещерата беше тъмно като в рог. За щастие, познаваше всяка педя от нея. Пропълзя до масата, където имаше свещ и кибрит. Пръстите му се бяха вкочанили от студа и едва успя да запали клечка кибрит. Върна се при Виктория. Снегът навяваше през процепа на вратата и той се помъчи да придърпа по-плътно кожата. Положи безчувственото й тяло на сламеника и я покри с мечешката кожа. Удари й няколко плесници, за да я свести. Установи, че диша.
— Виктория! Събуди се!
Накрая тя отвори очи и го изгледа замаяно. Неспособен да сдържи радостта си, той обсипа с целувки лицето й.
— Успяхме! — повтаряше той с овлажнели очи. — Вкъщи сме!
Тя простена и затрепери силно. Джаред отиде да стъкне огъня. Когато отново се върна при нея, тя вече напълно бе дошла на себе си и виновно гледаше в тавана.
— Всичко ли е наред? — пророни, когато той приближи лице към нейното, за да го види по-добре.
— Да, спасени сме!
От очите й бликнаха сълзи и се застичаха по страните й.
— Толкова ми е студено…
— Скоро ще се стоплим. Трябва да ти сваля мокрите дрехи.
Те мълчеше, докато мъжът я събличаше. Успокои се, чак когато я зави в една суха кожа.
— Трябва да ядем и да пием — рече той и отиде да донесе консерви. — Ето — поднесе той към устните й чаша вода и повдигна главата й, — изпий това!
Подаде й малко храна и тя се насили да я сдъвче и да преглътне. Джаред също хапна набързо.
Щом привършиха, той започна да съблича мокрите си дрехи. Беше толкова загрижен за нея, че бе забравил за собственото си състояние. Зъзнеше. Щяха да се стоплят по-бързо, ако споделят топлината на телата си. Тя не се възпротиви, когато Джаред легна до нея, и побърза да се притисне към него.
Скоро Виктория спря да трепери. Преди да заспи, неразбрано прошепна колко му е задължена, че отново й е спасил живота.
Джаред беше смъртно изтощен. Не бе се чувствал толкова зле, дори когато го раниха. Когато тялото му бавно започна да се затопля, той усети мускулите му да се отпускат и силата му бавно да се възвръща. Усети крехкото й тяло, свито в неговото. Вдъхна мириса на косата й. Тя спеше, свряла глава в гърдите му. Често си бе мечтал за това, сънувал бе Трейси и другите момичета, които бе познавал. А сега притискаше Виктория в прегръдките си и изпитваше блаженство.
През последните дни постоянно си бе представял как я прегръща и я люби. Страхуваше се обаче, че тя не го харесва. И защо да го иска? В нейните очи той изглеждаше като отшелник, превърнал се в полуживотно. И все пак чувстваше невидимата връзка помежду им — връзка, която ставаше все по-силна с всеки изминал ден.
Беше му казала, че не желае да я целува. Въпреки че той подозираше точно обратното. Може би не знаеше какво иска. Може би просто се страхуваше от него, страхуваше се от това, което може да направи. Отношението й го натъжи, защото се бе постарал да бъде безкрайно мил, въпреки че тя стори неща, които го вбесиха. Самият той все още не бе сигурен какво точно иска и дали може да й вярва.
Но след снощната вечеря Джаред беше разбрал какво най-много желае — нея!
Той зарови лице в косата й, вдишвайки нежният й мирис, и въпреки изтощението, почувства вълните на възбуда да пропълзяват в измъченото му тяло. Тя му се струваше толкова достъпна, както лежеше гола в обятията му и толкова невинна. В каква ли пуританка щеше да се превърне по-късно, когато се събуди и си възвърне силите? Как ли щеше да се държи, когато осъзнае, че двамата отново са сами в пещерата?
Десета глава
Трябва да я бе събудило или пукането на огъня, или шумното му дишане. Виктория лежеше, положила ръка на гърдите на Джаред. Кракът й бе обвит около мускулестото му бедро, а гърдите й се притискаха към него.
В просъница усещането й се стори приятно и някак естествено. Но когато умът й се проясни, действителността я шокира. Тя лежеше с Джаред в едно легло и двамата бяха голи.