По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
През повечето време работеха в мълчание. Напрежението помежду им обаче тлееше и заплашваше да ги помете в един миг. За сетен път Виктория премисляше ситуацията и не можеше да се примири с факта, че той смята да я задържи при себе си през цялата зима.
Най-лошото беше, че тя още не бе решила как да се държи отсега нататък. Все още изпитваше възмущение от начина, по които й бе попречил да сигнализира на хеликоптера. Но осъзнаваше, че е в неин интерес да не се държи враждебно.
Как да постъпи? Ако се държи приятелски, Джаред щеше да реши, че е готова на компромиси. Ако покажеше враждебност, щеше да й отвърне със същото. Трябваше да му засвидетелства добри чувства, за да спечели доверието му. В противен случай трудно щеше да го убеди да й съдейства.
Когато привършиха с опушването, почти се бе стъмнило и трябваше да запалят фенер. Джаред отдели няколко къса еленско месо и ги сложи да се пекат на бавен огън. Виктория отиде до прозореца и се загледа в стелещия се сняг.
Когато неочаквано се обърна, забеляза Джаред да я наблюдава. Той бързо сведе поглед към зеленчуците, които затопляше на газовия котлон.
Докато Виктория подреждаше масата за вечеря, Джаред изчезна за няколко минути в малката спалня. Когато се върна, беше облечен с вълнена риза на сини и сиви карета. Беше сресал косата си и определено изглеждаше добре.
Тя замълча. Досещаше се за намеренията му. Вече я беше виждал гола. Беше се любувал на краката й. Беше държал ръката й. И сигурно бе забелязал какво въздействие е произвело вниманието му върху нея. Предстоеше голямото съблазняване. Но едва ли беше наясно дали тя ще се съгласи доброволно, или ще се наложи да бъде по-настоятелен. Виктория знаеше, че трябва да играе много предпазливо.
— Тъй като това е първата ни истинска вечеря — рече той, — реших, че трябва да изглеждам малко по-добре от обикновено.
Тя все по-осезателно усещаше въздействието му. Как трябваше да отговори? Трябваше ли изобщо да казва нещо? Не, най-добре да мълчи.
Джаред бе привършил с приготвянето на вечерята. Донесе месото и Виктория го сложи в чиниите. Преди да успее да му каже колко вкусно мирише, той отново скочи.
— Дали да не запалим свещи? Не ми се случва често да вечерям с жена.
Виктория преглътна мъчително. Вече бе решила да се държи приятелски. Сърдечно, но не прекалено, за да не го окуражава.
След малко той донесе от килера свещ, запали я и седна.
— Как е? — попита, доволен от себе си.
— Постоянно ме учудваш — запасил си се с всичко.
— Липсват само бялата покривка и виното — засмя се той.
— Мислех, че ще извадиш отнякъде и вино.
Той се усмихна тъжно и поглади брадата си.
— Знаеш ли, никога не съм опитвал вино. Пил съм бира, но никога вино.
Погледите им се срещнаха и Виктория изпита съжаление към него за всичко, което бе пропуснал в този живот. Усети непреодолимо желание да посегне и да го погали, но успя да се овладее навреме.
Започнаха да се хранят. Месото имаше божествен вкус.
— Откъде се снабдяваш с всички тези неща?
— Имам един приятел — призна той. — Познавам го отдавна.
— Маки Бийн ли?
Джаред занемя.
— Обещай ми, че няма да споменаваш името му пред никого!
— Обещавам. Разкажи ми за него. Моля те.
Джаред преглътна и отпи от водата. Изглежда се колебаеше.
— Маки беше най-добрият приятел на баща ми. Бях го виждал само няколко пъти, преди да избягам в планината. Има хижа в края на стария път за извозване на дървени трупи на около тринайсет километра оттук. Знаех, че няма да преживея първата зима без помощ и го потърсих. Когато отидох, го заварих пиян. Много се разчувства. Маки е отшелник, самотник и прекалява с алкохола. Заедно с баща ми са били във Виетнам. Държал го е в ръцете си, когато е умирал. Разказва ми тази история всеки път, когато се напие.
— Той ли те запасява?
— Да, слизам веднъж или два пъти в годината. Не, че съм много близък с Маки, не. Но за него означава много да ми помага — заради приятелството с баща ми. А и се нуждая от някои неща.
— Не се ли страхуваш, че може да те издаде неволно?
— Честно казано, повече се тревожа да не умре. За него всяко мое идване е истински кръстоносен поход. Понякога си мисля, че грижата за мен го крепи жив. Прави всичко възможно да ми помага, дори краде книги от библиотеката. Нося му ги обратно — оправда се Джаред с виновна усмивка, — но те с месеци липсват от лавиците.
— Това обяснява много неща. Обзалагам се, че си чел повече дори от завършилите колеж.
— Наистина чета много, особено през зимата.
— Защо се притесняваш да говориш за интересите си пред мен?