По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
След двайсет минута изкачване, той вече се задъхваше и от устата му излизаха облаци пара. Накрая я остави на един камък и се строполи до нея.
— Не мога да позволя повече да се насилваш. Та ти ще издъхнеш от свръхнатоварване! Продължи без мен, Джаред. Просто ме остави тук.
— Не! И двамата ще успеем.
Завидна упоритост!
Бяха изминали нищожна част от пътя. Ако напредваха с тази скорост, щяха да се доберат до пещерата чак през нощта.
— Опитай се да повървиш малко, докато си възвърна силите.
Продължиха. Пътят, който избра Джаред, беше стръмен и каменист, но нямаше много сняг. Всяка стъпка беше агония. След стотина метра силите я напуснаха. Джаред отново я взе на рамо, като си почиваше на всеки двайсетина метра.
Беше изтощен. Дори и сам да се изкачваше, щеше да му бъде дяволски трудно. Добре, че някак си успя да й вдъхне надежда.
На половината път Джаред отново издълба пещера в снега. Свиха се вътре, притиснали тела, за да запазят топлината си. Изядоха и останалата храна и си починаха няколко минути.
Виктория го наблюдаваше, докато той се взираше навън в бурята. Погледът му беше твърд и решителен. Тя не разбираше защо се жертва заради нея. Без съмнение се излагаше на смъртна опасност. Треперейки, притисна лице до рамото му. Джаред я погали по челото.
— Защо си тръгна? — прошепна той. — Защото те целунах, или защото се развиках? Аз ли съм виновен?
Тя поклати глава.
— Страхувах се от всичко…
— Не те разбирам.
— Няма значение. Обречени сме. Изключено е да се спасим.
— Ще успеем! — настоя той ядосано. — И двамата!
Нямаше смисъл да спори. Джаред Уайлд отдавна бе доказал, че притежава нечовешка воля. Беше преодолял всички препятствия, пред които се бе изправял.
След още няколко минути почивка, той реши, че е време да тръгват. Помогна й да излезе от пещерата и я попита дали може да върви. Виктория опита.
Вървя повече отколкото бе очаквала, въпреки че понякога почти я влачеше. Когато краката й най-накрая отказаха, той я преметна през рамо и продължи да се изкачва. Решителността му бе непреклонна. Беше очевидно, че и неговите сили отслабват. Дишаше трудно, вървеше несигурно. Когато стигнаха до един отвесен скален скат, той трябваше да я издърпва малко по малко до ръба. Неочаквано се подхлъзна и Виктория го сграбчи за ръката, като му помогна да се задържи. Той коленичи да си поеме дъх под сипещия се сняг.
— Мисля, че ще се наложи да приготвяш вечеря цяла седмица — каза той задъхано.
— Дължа ти поне това.
— Когато беше малка, баба ти пляскаше ли те?
— Не, но имаше доста остър език.
— Е, когато се върнем, май ще изядеш първия си бой — закани й се той. — Макар това да не е представата ми за нормално общуване. — Джаред я плесна по бузата на шега и после я целуна. Ледените му устни бяха толкова изпръхнали на места от измръзване, че драскаха. Но обичта, която струеше в очите му, я сгря.
— След по-малко от час ще се стъмни — скочи той. — Хайде, трябва да стигнем преди мрака.
— Колко остава?
— Една четвърт от пътя. Най-трудната част. Ще успеем! Дръж се!
Стигнаха до върха на първата стръмнина, като Джаред я носеше. Започна да се стъмва и той често се препъваше или подхлъзваше. Виктория на няколко пъти губи съзнание от изтощение. Идваше на себе си след отчаяните му опити да я свести с шамари. Последния път, когато отвори очи, беше почти тъмно. Джаред дишаше мъчително тежко, сякаш бе пробягал маратон. Гледаше унило с помръкнали очи.
— Няма смисъл — пророни тя едва. — Продължи сам. Върви!
В отговор той се изправи и Виктория си помисли, че накрая е решил да я послуша. За последно сбогом го погледна през снежната завеса. Но вместо да се отдалечи, той я сграбчи за яката и я повлече по заледените скали. Краката му все по-често отказваха да се движат и той се отпускаше до нея. След това отново се изправяше и я влачеше няколко метра. Ту изпадаше в крайна немощ, ту се съвземаше и продължаваше да влачи изпосталялото й тяло по неравния терен. Тя усещаше ледените бабуни под гърба си. Последната й съзнателна мисъл, преди окончателно да загуби свяст, беше, че ще умре, преди да са стигнали пещерата.
Отвсякъде вече ги обгръщаше непрогледна тъмнина. Дори снегът не се виждаше в безлунната нощ, само го усещаха. Джаред беше стоял на това възвишение толкова често, че всеки камък му беше познат. Намираха се на около стотина метра от входа на пещерата. Но му се струваха стотина километра, ако се съдеше по това колко изтощен се чувства. Би сторил подвиг, ако успееше сам да изпълзи по заледения склон в мрака. Джаред по-скоро би умрял, отколкото да се предаде. Виктория бе на ръба на смъртта и можеше да я спаси, единствено ако я внесе в пещерата и я стопли със зверски масаж.