По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Не ми е лесно да говоря с теб за каквото и да било, Виктория. Дори това, че седя сега тук и те гледам срещу мен, ми изглежда нереално. В продължение на месеци не разговарям с никого, освен със себе си. Като изключим Маки, ти си вторият човек, който е стъпвал тук.
— Значи поддържаш връзка само с Маки?
— Маки е единственото човешко същество, с което съм говорил през всички тези години.
— Часовете, които сте прекарали заедно, трябва да са ти много скъпи.
— Признавам, че старият Маки е много добър. Няма да повярваш как се тревожи за мен. Една есен ми беше купил цяла купчина порно списания. Донесох ги в пещерата. Беше мъчително да ги гледам, затова след няколко седмици ги изгорих.
Виктория го погледна в очите и разбра, че присъствието й тук също е мъчително за него.
Вярно, че не беше дошла по своя собствена воля, но също беше вярно и че той я спаси. Ала откакто беше в пещерата, обърка напълно живота му. Колко ли му беше трудно непрекъснато да усеща жена около себе си — която и да бе тя?
Той си даде вид, че не се досеща за страховете й. Лицето му беше много по-одухотворено и спокойно от всеки друг плът.
И тази негова словоохотливост бе добре дошла. Изглежда, щом веднъж започнеше да говори, казваше всичко докрай. Слава Богу, потайността му беше изчезнала.
— Много добър готвач си — похвали го ти, като хапна още едно парче. — Месото е чудесно!
Той се усмихна.
— Понякога ми се ще да мога да правя и някои други неща. Пай например. Веднъж Маки ми даде пакет брашно. Опитах да забъркам тесто. Прибавих вода и се получи отвратителна каша. Когато го видях следващия път, му се оплаках и го попитах как точно се прави пай. Но той ме успокои и каза, че ще ми купи готов. Но забрави. Веднъж обаче ми донесе половин дузина поостарели понички. Е, изядох ги.
— Стари понички? Не звучи толкова лошо.
— Предполагам, че ти изглеждам като някой бъбрив глупак — рече той. Извинявай, че говоря толкова много.
— Знам, че не ти се случва често.
Това, което прочете в очите му, я накара да се изчерви. Добре, че той не изказа мисълта си на глас.
Виктория усещаше болезнено близостта му. Досега се бе страхувала от дивака Джаред — сега започваше да се бои от мъжа Джаред.
Той се облегна назад и я изгледа с блеснал поглед. Преживяването бе изпитание за нея, а за него сигурно още по-голямо.
— Харесвам те, Виктория — каза той, като скръсти ръце на гърдите си. — Нали пожела да говорим за това, което се случи сутринта. Преди това обаче исках да ти го кажа.
Искреността му я трогна.
— Благодаря — усмихна се смутено тя.
— И не защото ти си първата жена, която срещам от години. А защото намирам, че си красива. Повярвай ми!
— Не преувеличаваш ли, Джаред?
Той се намръщи.
— Какво искаш да кажеш? Че не съм наясно какво чувствам?
— Не, разбира се, че можеш да определиш чувствата си. Не се съмнявам в думите ти, просто се опитвам да си обясня нещата.
— Не понасям, когато някой постоянно се мъчи да си обяснява нещата. Животът, който водя, може да ме е направил малко странен, но не съм станал безчувствен.
— Ако съм те наранила, извинявай!
Джаред замълча. Ами ако отново се затвори в черупката си?
— Слушай, мога ли да бъда откровена с теб? — Той чакаше. — Искам да се върнеш с мен. В града.
Джаред продължи да седи мълчаливо с ледено изражение.
— Не го изключвай като възможност, Джаред — помоли го тя.
Той застина безмълвен.
— Поне обсъди този въпрос с мен. Моля те!
— Никога няма да се върна!
— Защо?
— Защото моят живот е тук и никой не ме очаква в Едгър.
— Джаред, срещу теб няма предявен съдебен иск заради случилото се с Тод. Ако се върнеш сега, няма да имаш проблеми с правосъдието. Повечето хора разбират, че е било при самоотбрана.
— Знам това. Маки ми каза. Не се страхувам от закона.
— Тогава защо не се върнеш? Животът е пред теб.
— Просто искам да ме оставят на спокойствие.
— Не разбирам…
— И не е необходимо.
Изглеждаше толкова решителен. Не трябваше да се изненадва. Ако петнайсетте години самота не бяха го принудили да се махне от планината, нима тя щеше да го стори за една вечер? Виктория се втренчи в трепкащия пламък на свещта и усети да я завладява тъга. Когато отново срещна погледа му, забеляза колко е напрегнат.
— Просто не е твоя работа, Виктория.
— Бих искала да ти помогна. Но ти трябва да ми позволиш.
— Ти си тази, която има нужда от помощ — отсече той. — Сега сме в моя свят, не в твоя.
— Да, дължа ти живота си, знам.
— Не е там проблемът. Просто въпрос на оцеляване. Тук ти имаш нужда от мен.
— Не искам да оставам дълго…
— От мен ли се страхуваш?