Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Мръсотията е нещо човешко — прошепна задавено той. — Понякога гадно, понякога прекрасно. Тъжно е да разбереш, че няма как да я избегнеш.
Не, той не тържествуваше. Без да го поглежда, Анжелика проговори бавно:
— Трябва да превържат раната ви.
— След банята ще го направиш. Разбира се, ако ти харесва.
Анжелика не каза нито да, нито не. Струваше й се странно, че той сякаш изпитваше удоволствие от зависимостта си от нея.
Когато почисти едната й ръка, Рейнолд се зае с другата. Дланите му бяха гъвкави, топли и меки. В тях нямаше и капчица принуда. Анжелика забрави страха си, че само след миг може да се озове в обятията му. Влажната кърпа милваше пръстите й, изпитателният му поглед, грижливото изтриване бяха невероятно интимни. Рейнолд въздъхна и захвърли мръсната кърпа в ъгъла.
Женският инстинкт й подсказа, че мигът е дошъл. Желанието му се бе превърнало в решителност. Тя го разбра, но не направи нищо, за да му попречи. Това беше ужасно, но още по-страшно беше, че той осъзнаваше какво става с нея. Погледът му обаче беше топъл и нежен, не издаваше нито триумф, нито иронична развеселеност.
Движенията му бяха спокойни и овладени. Той вдигна ръката й на рамото си и я остави там. После обхвана талията й и я привлече към себе си. Анжелика се плъзна от ръба на леглото и остана в плен между матрака и тялото му.
Споменът беше измамен. Той носеше мисли само за неща, които бяха близки и скъпи, и отстраняваше онова, което можеше да я смути. Анжелика си припомни първата целувка в кабината на парахода. И този път устата му беше твърда и сигурна, толкова сладка, толкова умерена и в същото време необуздана и дива.
Едновременно с това тя усети и голямата разлика. Ръцете му я притискаха силно до гърдите му, от устните му струеше нежност. Той беше мил и деликатен, но не толкова овладян, колкото през онази първа нощ. Ръката му притискаше бузата й и изследваше структурата и мекотата на кожата й. Пръстите му се спуснаха надолу и очертаха стройната шия и закръгленото рамо. После помилваха нежния лакът и се мушнаха навътре, за да обхванат талията. Накрая пролазиха нагоре и обхванаха гърдите й с невероятна нежност и внимание.
Анжелика отвори уста, за да си поеме дъх, но Рейнолд веднага се възползва от възможността и мушна езика си между устните й. Последствието от това устремно нападение беше сливането на две гладки повърхности, на топлата, меденосладка, гъвкава кожа. Нежното триене на устните му в нейните събуди в тялото й тръпнещо очакване. Без да съзнава какво прави, тя се предаде. Рейнолд бе успял да я омагьоса. Вече нищо не му пречеше да сключи пръсти около крехкото връхче на гърдата, която държеше, и да го разтърка нежно, докато то се превърна в кораво зърно.
Между бедрата им беше само тънката батиста на нощницата, телата им бяха притиснати едно до друго от гърдите до коленете. Без да се чувства отговорна, без да го иска, Анжелика потъна дълбоко в новопробудилото се физическо желание. Тя беше възбудена и в същото време любопитна. Това беше игра и в момента тя усещаше непреодолимо желание да разбере докъде ще стигне съпругът й.
Доникъде.
Някой почука на вратата и я отвори. Тит Жан посегна към една от кофите с гореща вода, които беше оставил в коридора, и влезе. Той погледна към леглото, примигна и не посмя да направи крачка навътре. Лицето на господаря му пламтеше от гняв.
— Моля за извинение, метр — проговори с каменно лице Тит Жан. — Свикнал съм да влизам направо, тъй като досега никой не е изразявал потребност да пазя частната му сфера. Няма да се повтори, обещавам.
— Надявам се — промърмори Рейнолд.
Той не защитава себе си, а мен, каза си Анжелика. Тит Жан също разбираше чия частна сфера е нарушил, защото упорито не поглеждаше към нея.
— Да дойда ли по-късно? — попита тихо той.
Рейнолд стисна устни, после въздъхна примирено.
— Не. Довършете онова, което започнахте. Вие сте единственият, който знае какво трябва да се направи.
Огромният камериер не отговори. Той измъкна иззад паравана дългата оловна вана и изля водата от кофите, които беше донесъл.
Рейнолд се обърна сковано, отвори панталона си и бързо го издърпа от краката си. Преди Анжелика да успее да реагира, беше свалил и долните си гащи. Обърна й гръб, влезе във ваната и се потопи в топлата вода.
Около него се издигаше пара, през ръба на ваната прескачаха сребърни капчици. Водата приличаше на сребърно огледало, което скриваше всичко. Рейнолд се облегна удобно и затвори очи, за да се отпусне напълно.
Тит Жан изсипа още въглища в огъня и ги разбърка, докато лумнаха буйни пламъци. После се огледа, за да види дали сапунът и кърпата са на мястото си до ваната, дали халатът на Рейнолд е на стола пред огъня и дали завесата на прозореца е спусната. След като изпълни задълженията си, той се поклони и безмълвно напусна спалнята.