Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Приятелството би трябвало да възпре мъжа да навлиза в територията на другия — обясни кратко той.
Вместо да отговори, Майкъл кимна кратко и се запъти към вратата. Двамата се сбогуваха сухо и Рейнолд проследи с мрачен поглед отдалечаващия се. Дълго стоя така, дълбоко замислен. Изведнъж разтърси глава и се запъти решително към къщи.
Анжелика стоеше насред спалнята си. Носеше бяла батистена нощница, обточена с дантела. Когато Рейнолд влезе, бе посрещнат с гневен и в същото време примирен поглед, който междувременно му бе омръзнал до смърт.
Той спря за миг, повече за да потисне гнева си, отколкото да се възхити на гледката, която се разкри пред очите му. Анжелика изглеждаше замайващо красива и си струваше да я погледа по-дълго. Тъй като не беше нито слепец, нито лицемер, той се постара да запомни всички красиви части на тялото й. Така поне щеше да ги извиква в спомените си, когато е в добро настроение. Това беше единствената възможност да не причинява болка на никого, освен на себе си.
Батистата на нощницата и на тънкия халат беше толкова фина, че разкриваше тъмнокафявите зърна на гърдите й. Тясната талия не беше стегната в корсет, съвършено очертаните хълбоци мамеха със закръглеността си. Грижливо изчетканата коса висеше на дълга плитка на рамото и сякаш предизвикваше мъжа да я вземе в ръцете си.
Анжелика изглеждаше толкова чиста и невинна. Сигурно нямаше да има по-голямо удоволствие от това да свали едно по едно тънките й одеяния, а после да се наслади на гъвкавото младо тяло.
Поривът да го направи сега, веднага, беше толкова силен, че Рейнолд заговори като в треска:
— Велики боже! Ако знаех, че правиш такава разкошна сцена от приготовленията си за лягане, скъпа, щях да се върна много по-рано, за да не пропусна нито миг.
Краткият зъл поглед, с който беше удостоен, беше напълно заслужен.
— Без съмнение започнах да се приготвям за сън, без да ви изчакам, именно поради тази причина — проговори сухо тя. — Ще бъдете ли така любезен да ми обясните какво е станало с леглото ви?
Рейнолд хвърли развеселен поглед към леглото, в долния край на което до сутринта стоеше кушетката, която беше мистериозно изчезнала. Макар че стомахът му се сви на топка, той отговори безизразно:
— Доколкото виждам, няма го.
— Много добре знаете какво искам да кажа. По чия заповед са го изнесли?
Голяма част от срама в гласа й идваше от факта, че беше принудена да спори с него по такава тема. Както повечето неща през последните дни, и това го ядоса извънредно много.
— Знаеш, че в тази къща заповедите давам аз. Да приема ли, че си загрижена за мен, тъй като нямам къде да спя?
— Слушайте…
— О, небеса! — провикна се измъчено Рейнолд. — Защо просто не кажеш, каквото мислиш?
Анжелика го погледна право в очите и вирна упорито крехката си брадичка.
— Няма да спя с вас в едно легло. Дори да не бях чула случайно част от разговора ви с мистър Фарнес, нямаше да го направя, но сега ми е двойно по-невъзможно.
Задните дворове бяха известни с това, че звукът се разнасяше навсякъде. Защо не се беше сетил за това? Нищо ли нямаше да му бъде спестено?
Той свали жакета си и го хвърли на най-близкия стол. Разхлаби вратовръзката си и попита:
— Значи си подслушвала?
— Чух името си и сметнах, че е полезно да науча в каква връзка се споменава.
Дори той разбра, че реакцията й е била разумна.
— И сега се измъчваш от съмненията на Майкъл. Мислех, че ми имаш малко повече доверие.
Той застана пред масичката за миене, хвърли вратовръзката на покривката и започна да сваля маншетите си.
— О, да — отзова се подигравателно тя. — Нали вие бяхте този, който ме помоли да идвам при вас с всички свои съмнения. Но дори да го направя, каква гаранция ми давате, че ще кажете истината?
Рейнолд не можеше да откъсне очи от младите гърди, които се вълнуваха под тънката нощница. Гневът й беше искрен. След като свали маншетите си, той издърпа ризата от панталона и бавно я свали през главата си.
— Как би изглеждала една такава гаранция? — попита бавно той, за да я накара да проумее логиката му. — Може би ще се явят хиляда ангели и ще се закълнат в библията? Искаш ли да те заведа в катедралата и да положа клетва, която да бъде записана и подпечатана? Как си го представяш?
— Писменото потвърждение би било… Какво правите, за бога?
Погледът й падна на голите му гърди и гласът й пресекна. Може би от страх, но много повече от гняв. За съжаление Рейнолд се беше уморил до смърт да се съобразява с чувствителността на другите.
— Смятам да се окъпя. Тит Жан скоро ще се появи с топлата вода. Ако желаеш да присъстваш на банята ми, нямам нищо против. Ако не, легни си и се завий през глава.