Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Анжелика не искаше да се чувства виновна. Ако не беше тя, Рейнолд щеше да скочи сам от горящия кораб и пак щеше да попадне под потока гореща пара. А ако тази вечер не беше излязъл толкова късно, нямаше да го нападнат улични разбойници.
Но ако не беше тя, той сигурно щеше да забележи опасността от експлозия по-рано и щеше да скочи по-бързо и по-далече. Ако тя не му беше отказала удобствата на собственото му легло, сигурно нямаше да се връща толкова късно вечер.
Не, това не беше причина да му позволи повече интимности. Къде беше истината? Защо не можеше да мисли логично?
Рейнолд се изправи и започна да бърше ръцете си, без да я изпуска от поглед. Беше толкова близо до нея, че тя усещаше влажната горещина на тялото му. Трябваше само да протегне ръка и да зарови пръсти в тъмните, обсипани с блещукащи капчици косъмчета на гърдите му, да последва изтъняващата линия към…
Не. Той искаше и очакваше от нея точно тази нечестивост. Тя му бе дала основание да я очаква, като се отдаде на изкусителното му докосване, и сега трябваше да се спаси, да се изплъзне от него, дори ако това й причиняваше болка, да се махне, дори ако разбираше, че раздялата с него ще бъде като прерязване на пъпна връв с назъбено парче стъкло.
Тя се приведе над леглото и приглади завивката. После свали халата си, покатери се на леглото и се зави до кръста. Легна по гръб, преметна дългата плитка през рамото си, после скръсти ръце и се вгледа в балдахина над главата си.
— Изглеждаш като девственица, която ще бъде пожертвана, за да задоволи някакво жестоко божество — проговори задавено Рейнолд. — Едновременно благородна и примирена. Дори ако много исках, би било чисто кощунство да се опитам да събудя страстта ти. Мисля, че се нуждаеш от спокоен сън.
След тази проява на великодушие тя можеше да изрази само благодарност, какво друго?
— Да се опитате… — прошепна с отсъстващ вид тя. — Трябва да кажа, че се изразихте много мило.
— Не мило, а точно. И преди всичко се опитах да те отклоня от желанието ти да бръкнеш твърде дълбоко в раната ми, когато ме превързваш. — Рейнолд уви бедрата си с хавлията, пристъпи към камината, коленичи на килимчето и разбърка тлеещите въглища.
— Бях забравила за превръзката. — След като видя, че опасните места по тялото му са покрити, Анжелика се обърна към него.
— Това ми е ясно — промърмори Рейнолд и метна поглед към леглото. — И сега се разкъсвам вътрешно, защото не знам дали да се извиня, че ти създавам затруднения, или да ликувам, че съм успял.
Анжелика стисна устни, но се отказа да му противоречи и реши да мине на друг, много по-обезпокоителен проблем.
— Къде ще спите?
— Нима не ти казах вече? Непростимо от моя страна. Не се тревожи, ще спя съвсем близо до теб.
— Не съм се разтревожила — възрази твърдо тя.
— Много добре. Знаеш ли, това е въпрос на форма и на споразумение. Преди малко се опитах да ти го обясня.
— А аз сметнах, че сте размислили.
— О, не, щом съм решил нещо, почти никога не го променям. Ще имаш безброй случаи да го оцениш. Може би съм интригант или стар търгаш, може би дори храня известни предпочитания към бомбастични изказвания, но винаги довеждам докрай онова, което съм замислил, и спазвам дадените обещания.
— Това е естествено — отзова се ехидно Анжелика. — И е огромно облекчение за мен.
— Така и трябва да бъде. — Той стана и отиде до масичката за миене, където бяха оставени превръзките. Взе дървеното сандъче и го отнесе на леглото. Зае място на ръба на леглото, обърна се към Анжелика и постави сандъчето между двамата.
Не й оставаше нищо друго, освен да свърши възложената й работа. Тя също не нарушаваше дадените веднъж обещания.
Макар че Рейнолд не казваше нищо, Анжелика се чувстваше ужасно неловко, защото през цялото време той я наблюдаваше със спокоен и в същото време загрижен поглед. По едно време тя го погледна бегло и се опита да разбере какво вижда той в очите й и как приема глупавото треперене на ръцете й, което просто не можеше да се скрие.
Най-лошото беше, че тя осъзнаваше твърде силно близостта му. Когато той вдигна ръката си, тя потръпна, когато той примигна, тя се стресна, а дъхът й вървеше в такт с неговите спокойно вдигащи и отпускащи се гърди. Кожата му пареше, сякаш имаше треска, а от свежия дъх на чиста мъжественост и карибски лавров сапун й се зави свят.
Когато по едно време се пресегна през него, за да издърпа превръзката, тежката й плитка падна на рамото му, той я улови и я нави около пръстите си. Анжелика загуби равновесие и едва не падна на гърдите му. В последния миг успя да се опре на гърдите му с протегната ръка.