Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Мисля, че е по-добре да изляза — отговори сковано тя и му обърна гръб.
— Не.
Думата не бе произнесена нито високо, нито заповеднически, но прозвуча така категорично, че Анжелика спря като закована. Рейнолд смачка ризата си и я хвърли в един ъгъл, пристъпи зад нея и се опря на вратата. Напрегна се, очаквайки, че тя ще го удари, но нищо такова не се случи. Анжелика се обърна към него и го удостои с хладен поглед от леденосините си очи.
— Значи имате нужда от публика?
Нещо в спокойния й глас засили още повече възбудата му. Очите й бяха толкова дълбоки и бездънни, че човек можеше да се удави в тях. Устните й бяха меки и подканващи и събудиха в сърцето му такова отчаяно желание, че мина доста време, преди да си възвърне способността да мисли и да говори.
Гласът му пресипваше от вълнение:
— Наистина ли те интересува какво искам? Искам топла, нежна жена, която слуша внимателно и ми отговаря с усмивка. Искам жена с красиво лице, възбуждаща фигура и добро държание. Копнея за нежни докосвания, меки прегръдки и страстни целувки. Може би причината е в това, че прадедите ми са били прости селяни, но аз отказвам да се промъквам през студени коридори и да влизам в чужди легла, за да получа всичко това.
— Не можете да ме принудите да спя с вас. — Погледът й беше спокоен, но лицето й се обля в руменина.
— Лъжеш се. Мога, и то много лесно. И то точно в смисъла, който имаш предвид, ако използваш учтивото описание за едно нерадостно състояние. Но въпреки природата си — и заради потребността тази вечер да бъда съвършен съпруг, макар да не твърдя, че съм такъв, — няма да го направя.
— Няма ли?
— Моля те, не ми показвай точно сега безкрайното си облекчение. Защото мога да те принудя да играеш ролята на съвършената съпруга, колкото и да я мразиш. Кой знае? Ако започнем да играем достатъчно убедително ролите си, един ден може би ще ги приемем като нормални.
Тишината, която надвисна в стаята, беше повече от потискаща. Анжелика се взираше в лицето на мъжа, застанал съвсем близо до нея, и не откриваше нито следа от отстъпчивост или съчувствие.
— Искате да превърнете спалнята в сцена? Според мен тя прилича по-скоро на бойно поле.
— А леглото е крепостта, която на всяка цена трябва да бъде защитена или завладяна? Защо не? Между враговете поне има честна омраза вместо ледено пренебрежение и неохотна благодарност. И преди всичко пленници се вземат по честен начин и по същия честен начин те се примиряват със съдбата си.
— Без съмнение, но това е мъжката гледна точка — възрази Анжелика. — Кое е толкова честно и почтено в подчиняването на по-слабия от страна на по-силния?
— Почти винаги едната страна е по-силна от другата. Но слабият има достатъчно възможности да изненада противника, да бъде по-хитър от него и да избере по-добра тактика.
— С други думи, слабият си помага с измама и предателство. Разбирам.
— Така битката става почтена — отсече Рейнолд и по твърдото му лице не трепна нито мускулче.
— Много практично. Добре, аз ще избера оръжията си в съответствие с това, което току-що казахте, и се надявам, че няма да се изненадате, ако не ви разкрия що за оръжия са това.
— Усмивки, целувки, женски хитрини? Подготвен съм за тях.
— Така си и мислех — отбеляза Анжелика. — Защото те се обръщат много лесно срещу личността, която ги е приложила първа.
— Е — промърмори с необичайно сдържан тон той, — не е чак толкова лесно.
Трепкащите пламъчета на свещите играеха в зелените му очи. Анжелика се опита да проникне зад заслепяващия блясък и се уплаши от огъня, който пламтеше във вътрешността му. Тя преглътна и рече:
— Защо толкова държите да останете близо до жена, която не ви иска, и дори да я вземете в леглото си?
— Има цял куп причини, повечето физически, а някои глупаво-сантиментални. Освен това не мога да изключа възможността, че и най-упоритата жена един ден отстъпва.
Анжелика усети странно свиване в стомаха, пое дълбоко дъх и отговори:
— Не вярвам.
— Отчаяната надежда е привилегия и спасение на мъжа.
Тя сведе глава и погледът й спря върху широките, корави гърди. Тъмните косъмчета, които ги покриваха, изглеждаха меки и примамващи. Те се стесняваха в тънка, права линия до твърдия, мускулест корем и изчезваха под широкия колан на панталона.
Кожата над колана беше яркочервена и Анжелика протегна ръка да я докосне, но веднага я отдръпна стреснато.
Когато заговори, гласът й трепереше:
— Та вие кървите!
Рейнолд имаше нужда от известно време, преди да проумее думите й. Той се погледна, после вдигна равнодушно рамене.