Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Тя вдигна глава и го погледна с широко разтворени тъмносини очи. Само на сантиметри от нея беше смарагдовозеленото на очите му, в чиито зеници се отразяваше собственият й мъничък образ. Вената на врата му пулсираше мощно и бързо, устните му бяха леко отворени. Натискът в главата й се превърна в болезнено теглене, а когато Рейнолд нави още от плитката й на ръката си, от гърлото й се изтръгна тих вик.
Изведнъж мъжът отпусна ръката си. Тя сведе поглед и чу дрезгавия му глас:
— Съжалявам. Мислите ми бяха другаде.
Тя не попита къде.
Когато превръзката беше готова, Рейнолд й благодари учтиво, скочи от леглото, остави сандъчето на масата и угаси светлината. Сянката му, удължена от червеникавото сияние на огъня, се плъзна по стенете, а когато застана пред леглото, се издигна като демоничен призрак чак до тавана. Той отметна завивката, легна в леглото и повече не мръдна. В стаята се възцари мъртвешка тишина. Двамата лежаха един до друг, наблюдаваха трепкащите пламъчета на догарящия огън, вслушваха се в тихото пращене и песента на вятъра в двора.
Сърцето на Анжелика биеше толкова силно, че ушите й бучаха. Тя броеше ударите, стискаше с две ръце чаршафа и чакаше Рейнолд да се доближи до нея.
Секундите и минутите минаваха, никой не се помръдваше. Мъжът до нея беше като каменна статуя. Бавно, много бавно напрежението й отслабна. Когато огънят се превърна в купчина пепел, Анжелика заспа.
Събуди я някакво странно стържене, следвано от глухи удари. Тя отвори широко очи и вдигна глава.
— Няма нищо страшно — рече тихо Рейнолд. — Това е съседът, който се рови в градината си.
Анжелика не повярва на ушите си.
— Какво? — попита объркано тя. — Та сега е нощ!
— Така е, но съседът няма доверие нито в младата си жена, нито в големите си синове, най-малко пък в банката. Затова излиза нощем в градината, изравя дълбоки дупки и се надява, че лопатата му няма да издаде тайната.
Анжелика се опита да проумее чутото. Нещо в скучаещия тон на Рейнолд я обезпокои. Той лежеше по гръб с ръка под главата и изглеждаше твърде бодър за мъж, събуден от дълбок сън.
— След като вие сте осведомен за нощния му труд — изрази съмненията си тя, — вероятно има и други хора, които са чули шума и са потърсили причината.
— Може би си права, но аз мисля, че в градината парите му са на сигурно място. Нали ги заравя в собствения си имот.
— Да, разбира се… — Шумът идваше по-скоро от техния двор, не от съседния, но междувременно Анжелика бе установила, че задните дворове размножават всички шумове.
Рейнолд се усмихна, Анжелика разбра това по гласа му:
— Да ти изпея ли песничка, за да те приспя отново? Или да ти дам шишенце с бренди и да те полюлея като грижовна бавачка?
— Мисля, че не е необходимо — отговори строго тя.
— Жалко.
По-възбудена, отколкото й се искаше, Анжелика зачака Рейнолд да продължи разговора, но той замълча. След малко тя се отпусна на възглавниците и затвори очи.
Имаше чувството, че мъжът й я наблюдава внимателно в мрака. Изведнъж усети, че дъхът й спира. Ръката я засърбя, но тя се опита да не й обръща внимание. Нямаше намерение да предизвика нови иронични коментари за това колко била неспокойна. Струваше й се, че нощницата й е твърде дълбоко изрязана, защото едната й гърда мръзнеше. Пожела си да разбере колко е часът, защото имаше впечатлението, че тази нощ никога няма да свърши.
Когато отново отвори очи, през прозореца нахлуваше ярка дневна светлина. Събуди я лек шум, вероятно отваряне на врата. Тя обърна глава, за да види какво става.
Вратата наистина беше широко отворена и през нея влизаше свеж въздух заедно с обичайния аромат на кафе и прясно опечен хляб. Днес обаче този аромат беше примесен с миризмата на прясно изкопана земя. Рейнолд, наметнал халата си, стоеше на балкона. Беше опрял ръце на перилата и гледаше надолу към двора. Погледът му беше преценяващ и издаваше известно недоволство.
— Случило ли се е нещо? — попита Анжелика.
— Ела и погледни — отговори кратко той, без да се обръща.
Младата жена скочи от леглото, грабна халата си и набързо напъха ръце в ръкавите. После излезе на балкона. Когато пристъпи към мъжа си, той се обърна към нея. Тя срещна погледа му и вдигна въпросително едната си вежда. Без да каже дума, Рейнолд кимна с глава в посока към двора.
Анжелика погледна надолу и шумно пое дъх. Не беше очаквала такава изненада. Бъркотията от диви лози, смокинови дървета, бурени и боклуци, която до снощи цареше в двора, вече не съществуваше. Вместо това някой беше постлал алеите със сивосини плочки, а в средата беше издигнал тристепенен водоскок от черен чугун. В този блещукащ център се събираха няколко алеи, между които в геометричен ред бяха засадени лехи с ириси, виещи се рози и най-различни билки. Растенията бяха още съвсем малки и плодородната тъмна земя помежду им се виждаше ясно. Ароматът им вече се носеше към балкона като обещание за бъдещото им великолепие.