Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Говориш глупости. — Рейнолд отиде при него, улови ръката му и го обърна към вратата. — Вече убих един човек тази седмица и не искам да увеличавам възхищението на жена си с още трупове.
— Не се интересувам от мъртвите — заяви надменно Анжелика.
— Освен когато не става дума за моята смърт — допълни през смях Рейнолд и се поклони подигравателно пред нея.
Майкъл, който изглеждаше бледен въпреки загара си, се сбогува и слезе по стълбището с високо вдигната глава. Когато Рейнолд го последва, той спря, стисна ръце в юмруци и се обърна към него.
— Е, ще се дуелираме ли? — Гласът му звучеше дрезгаво.
— И по каква причина? За да възстановиш накърнената си чест или за да се харесаш на Анжелика?
— За да те науча на добри маниери. Как смееш да разговаряш така презрително с една толкова очарователна жена?
— Това беше по-добре, отколкото да я набия — отговори честно Рейнолд.
Майкъл изпухтя отвратено.
— А може би беше по-добре да я изнасилиш на публично място? Ако си толкова луд по нея, питам се защо, по дяволите, се държиш така непоносимо! — Лицето му светна. — Освен ако…
— Освен ако съм по-търпелив и по-умен, отколкото мислиш? Всяко нещо си има цена. — Лицето на Рейнолд издаваше мрачна решителност. — Дали говорим за едно и също? Би ли ми обяснил с думи, които да ми покажат, че уважаваш дамата, какво искаш да кажеш?
— Ти още не си спал с нея.
Въпреки мрака Майкъл видя как приятелят му се изчерви.
— От една страна, имаш право, от друга обаче се лъжеш — отговори тихо той. — Макар че по моето скромно мнение тази тема не е подходяща за обществен диспут.
— Или — продължи безстрашно Майкъл — ти знаеш, че онова, което правиш, е нередно, но си твърде дебелоглав, за да го признаеш.
— Ти ли ще ми четеш проповеди? Учудваш ме. — Разбира се, това не биваше да го учудва, защото приятелят му, син на майка-италианка и баща-французин, беше законен наследник на едно от най-старите креолски семейства в града. Освен съзнанието за произхода си той притежаваше и неизкоренима вяра в принципите на морала.
— Може би съм прав и в двете си твърдения. В тази история има нещо гнило. Не съм съвсем сигурен, че трябва да повярвам в тази сватба. Нямаше обявление в църквата, нито във вестниците, никой не беше поканен.
— Значи аз съм не само неискрен с приятелите си, но и похотлив стар пръч, който отвлича невинни млади момичета? Ето какво мнение имаш за мен!
Майкъл заклати толкова силно глава, че къдриците нападаха по челото му.
— Знам как преживя смъртта на втория си баща, Рейнолд, но ако си решил да компрометираш тази жена, за да си отмъстиш за смъртта му и за загубите, които понесе семейството ти, трябва да ти кажа, че постъпваш подло и непочтено.
— Ти сериозно ли мислиш, че съм способен на такава подлост? — попита с опасно тих глас Рейнолд.
— О, не се съмнявам, че имаш и други причини. Тя е достатъчно жена, за да изкуши всеки мъж.
— Много ти благодаря — изфуча разгневено Рейнолд.
— Да, и преди тази вечер бих казал, че винаги си бил джентълмен с жените. Никога не си се отнасял с тях, както тази вечер се държеше с Анжелика. Не си се държал така даже с Клотилд, макар че имаше всички основания да бъдеш бесен. Днес беше същински дявол.
— Ти прояви достатъчно учтивост и деликатност, за да й покажеш какъв дявол съм аз — отговори с подозрителна мекота Рейнолд.
Майкъл стисна устни.
— Във всеки случай се отнесох към нея така, както заслужава.
— И пусна в ход скандално известния си чар.
— Ако още веднъж искаш да ме предупредиш да не се приближавам твърде много до нея, спести си усилията. Вече разбрах. Но ще ти кажа още нещо, Рейнолд. Ако се окаже, че твоята Анжелика има нужда от застъпник, аз ще бъда до нея.
— И ще се изправиш срещу мен?
— А срещу кого другиго? Знам, че ти ще я пазиш от всички останали мъже.
Рейнолд погледна безизразно приятеля си. Мислите се надпреварваха в главата му. Изведнъж заговори сериозно:
— Ти си напълно прав. Очевидно не мога да бъда обективен. Но все едно. Искам да знаеш, че ако се намесиш твърде много в личните ми работи, наистина ще се стигне до дуел.
— Обаче с пистолети — отвърна Майкъл. — Защото ако ти ме предизвикаш, аз ще имам право да избера оръжията. А аз в никакъв случай няма да те предизвикам.
— Приемам, че вие, креолите, имате някакъв смешен кодекс на честта, който не ви позволява да предизвикате на дуел мъжа, на когото сте сложили рога.
— О, не! Единственото, което ни забранява да го сторим, е онова, което се нарича приятелство.
Рейнолд си позволи кратка усмивка.