Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Анжелика приседна на края на леглото и впери поглед в ръцете си. Естел беше изпилила ноктите й сутринта и ги беше излъскала с парче кожа. Нямаше какво толкова да ги разглежда, но не беше в състояние да вдигне глава.
Огънят пращеше, лампата съскаше тихо, а когато Анжелика се раздвижи, дървената рамка на леглото изскърца тревожно.
— Сигурно размишляваш дали да избягаш? — попита сред надвисналата тишина Рейнолд.
— Как, по нощница ли? — попита горчиво Анжелика. — Освен това, къде бих могла да ида боса и без пари. Не съм монахиня, която е тръгнала на покаяние. Пък и мисля, че навън ще се почувствам още по-зле, отколкото тук.
— Така е. Представи си само, че си паднала в канавката и някой пияница ти прави похотливи предложения. Каква сцена…
— А вие какво очаквахте? Че ще се подчиня, без да кажа дума? Че ще се предам? Мислех, че храните по-други очаквания.
— Ако беше така — проговори замислено той, — ти със сигурност щеше да ги изпълниш.
Гладката кожа с цвят на слонова кост се обагри в руменина.
— Не съм свикнала да се държа така… интимно с мъж, но не се съмнявам, че повечето жени харесват мъже с вашия опит.
— А ти не ме харесваш, така ли? — промърмори той и очите му засвяткаха развеселено.
— Хората създават семейства, за да имат наследници — отговори със смръщено чело тя. — В този смисъл смятам, че напрежението трябва да доставя и удоволствие. Но това не означава нищо… или поне аз така мисля.
Рейнолд я погледна в лицето, после седна във ваната, взе сапуна и започна да се търка енергично. Накрая се потопи дълбоко, за да отмие пяната, и се огледа за кърпата. Видя я до леглото, където я беше захвърлил, и протегна ръка към Анжелика.
— Би ли ми подала кърпата, моля те?
Младата жена скочи и вдигна кърпата, но изведнъж спря в нерешителност. Струваше й се невъзможно да пристъпи толкова близо до ваната, че да може да я сложи в ръката му. Нямаше доверие в него, но и не беше сигурна, че краката ще я отнесат дотам.
— Хвърли ми я — помогна й Рейнолд и наклони глава.
Анжелика стисна устни, за да не изкрещи. Той пак й се подиграваше! Изпълнена с мрачна решителност, тя закрачи към ваната, застана в долния й край и му подаде кърпата.
Към подигравката в погледа му се примеси неприкрито възхищение. Той пое кърпата, потопи я във водата и започна да разтърква гърдите си.
— Ако трябва да остана… — Анжелика не можа да продължи. Решението, което бе взела несъзнателно, я смая. Освен това бе омагьосана от радостта, която припламна в очите му. Макар и само за секунда, маската на хладно равнодушие бе паднала от лицето му.
Рейнолд я погледна и попита с обичайното си спокойствие:
— Да? Доколкото разбирам, искаш да ми поставиш някои условия.
— Няма да спя с вас.
— Значи не си готова да изпиташ плътските удоволствия със законния си съпруг. Мисля, че има закони, които уреждат тези отношения, макар че и за двама ни би било неловко, ако се позова на тях.
— Точно така.
— Е, добре. Но си готова да споделиш с мен студеното манастирско легло, все още чисто и незамърсено.
— Не знам. Със сигурност не е особено приятно всяка нощ да отклонявам нежелани аванси.
Рейнолд залепи кърпата на лицето си, за да скрие усмивката си.
— Мога и да се предам.
— Говоря за себе си и вие го знаете много добре!
— Не мислиш ли, че ти също би могла да ми отправиш някои аванси?
Анжелика се задъхваше от гняв.
— И защо бих го направила?
Мъжът вдигна едната си вежда.
— Поради моя… как го каза преди малко — богат опит.
Бузите й пламнаха още по-силно.
— Мисля, че мога да живея добре и без този опит — отговори бавно тя.
— Така ли? Тогава ще имаш възможност да ми го докажеш.
Думите бяха прости и ясни, но Анжелика не им вярваше. Те не изразяваха съгласие, а предизвикателство.
Тя забрави проблема си само след миг, защото Рейнолд се изправи във ваната. От тялото му се изсипа сребърен поток вода. Той остана за миг неподвижен, загледан към нея, докато водата се оттичаше по ръцете, гърдите и мускулестите му крака. После излезе от ваната и посегна към хавлията, приготвена от Тит Жан.
Анжелика не можеше да не признае, че има насреща си великолепен мъж. Ръцете и раменете му, широкият гръб и тесните хълбоци издаваха впечатляваща сила и бяха възбуждащо симетрични, също като бронзовата скулптура на древногръцки атлет, застинал насред движението, на върха на славата си. Едновременно с това по тялото му имаше много непоправими повреди и това увеличаваше приликата с древните статуи. Видът на грозните белези от горещата пара и кървящата нова рана отблъскваше възхитения наблюдател и в същото време го натъжаваше.